След като изминаха цели два програмни периода от по 7 години, през които двете схеми за държавна помощ „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ бяха натоварени с куп негативи, а земеделските производители продължаваха да са недоволни от факта, че вместо с родна продукция българските деца се хранят с вносни плодове и зеленчуци, днес от агроминистерството съобщиха, че е започнала работа по нова Национална стратегия за прилагането на двете схеми. На проведеното вчера първо заседание на тематичната междуведомствена група заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков е обяснил, че с помощта на тази стратегия двете училищни схеми ще се управляват в периода от 2023/2024 до 2028/2029 учебна година по съвсем нов начин.
Тези схеми са приоритет в дневния ред на Европейския съюз, като има заложени две основни цели, които трябва да бъдат постигнати. По думите на Джиков, първата е да се създадат още от ранна детска възраст навици у подрастващото поколение към здравословно хранене. „Втората е осигуряването на пазара на качествени земеделски продукти“, е посочил зам. министърът.
Българските малини сега не присъстват в менютата
По този начин ще бъде реализирана и стратегията „От фермата до трапезата“, чиято основна цел е скъсяването на веригата на доставки и получаването на адекватна цена спрямо качеството на произведената земеделска продукция.
В рамките на около месец междуведомствената работна група трябва да създаде наредба, която да подпомага реализирането на тези две основни цели.
„Участието на представители на различни институции, имащи отношение към темата, е добра основа за разработване на концепция, в която да бъдат защитени интересите на всички страни“, поясни още Джиков. И допълни, че „производството на здравословни плодове, зеленчуци, мляко и млечни изделия и консумацията им от децата е основополагащо, още повече, че и ЕК осигурява немалък финансов ресурс.
По време на срещата земеделският заместник-министър открои необходимостта от извършването на широко проучване за хранителните навици при децата, какво най-често не се консумира от тях и какви са техните предпочитанията за плодове, зеленчуци и млечни продукти. Той очерта и нуждата от анализ и точно дефиниране на това какво е здравословно за децата, какви продукти трябва да им се предоставят, в какви количества и каква последователност. Според него тези изследвания трябва да са в основата на разработването на добра, работеща стратегия, която да отговаря на нуждите както на децата, така и на земеделските производители.
В рамките на заседанието представителите на браншовите организации изложиха своите идеи за съответните норми и стандарти, които да бъдат включени в стратегията. Сред предложенията са разширяване на таргет групата от ученици до 7 клас, увеличаване на биологично произведените продукти в доставките, както и на стоки, произведени в България и промяна в грамажите за една порция. От бизнеса предлагат още да бъде заложена актуализация на доставните цени, поне два пъти през учебната година и фиксиране на логистичните разходи.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта да бъде обърнато по-сериозно внимание на образователния елемент. Според тях е важно децата да бъдат запознати с ползите от здравословното хранене, с хранителната стойност на продуктите и как това влияе на развитието на организма и здравето.
Тема на разгорите беше и контролът на доставките в учебните заведения. „Основна роля при реализирането му имат служителите на училищата и детските градини, пряко отговарящи за приемането на продуктите“, поясни заместник-министър Джиков и допълни, че всички плодове, зеленчуци и млечни продукти трябва да се следят стриктно от хората на място, за да не се допуска некачествени храни да достигат до децата.
