Междинните анализи за качеството на тазгодишната пшеничена реколта, които Българската агенция по безопасност на храните е извършила към 6 август върху партиди от 960 617 тона, показват, че малко над половината от прибраното зърно е с високи хлебопекарни качество. Това съобщиха за Синор.бг от министерството на земеделието, припомняйки, че към същата дата прибраната пшеница възлиза на 6 318 583 т, така че анализите са направени върху 24,36 на сто от ожънатото.
В анализа не са включени проби от областите Велико Търново, Враца, Габрово, Ловеч, Кюстендил, Благоевград, Перник, Разград, Сливен, София - град, Хасково и Шумен.
А ето и данните за разпределението на пшеницата по групи. В първа група попадат 3,73% от провереното зърно, във втора група - 7,03%, втора Б група е 41,46% от пшеницата. В трета група (Ш+'та) попадат 45,62% от зърното, а в трета група, която не става хляб, фигурира 2,16% от реколтата.
Изводът на експеритте е, че от анализираната на този етап пшеница 52,22% се отнасят съответно към първа, втора и втора Б групи, т.е притежават високи хлебопекарни качества.
При зърното, класирано в Ш+'та група (45,62%) показателите, определящи неговото качеството, демонстрират стойности, отговарящи на изискванията за висококачествена пшеница, но отнесени заедно един към друг не формират партида, която може да бъде отнесена съответно към първа, втора или втора „Б" групи, поясняват от БАБХ.
Ето и характеристиките на зърното по качествени показатели
Тази година хектолитровата маса на пшеницата варира в широки граници - от 67,4 кг/100 кубични дециметри до 83,5 кг/100 кубични дециметри.
Добрата новина е, че процентът на зърното с ниска хектолитрова маса под 71,0 кг/100 dm3, типична за пшеницата с ниски хлебопекарни качества, е установена само при 2,15% от реколтата.
Пшеницата с високи хлебопекарни качества и с хектолитрова маса над 76 кг/100 dm3 съставлява 34,58% от общо анализираното количество.
Драстично поскъпване на пшеницата в Черноморския регион
Пшеницата с нива на хектолитровата маса между 71 кг/100 dm3 и 76 кг/100 dm3 към момента е 32,57% от опробваното количество, което при добри стойности на други показатели (добив на мокър глутен, число на хлебопекарна сила и т.н.) е подходящо за производството на хляб, поясняват от БАБХ.
Нива на хектолитровото тегло над 80,0 кг/100 dm3 са отчетени едва при 181 501 т. или при 11,62% от анализираните проби.
На този етап средната за страната стойност на хектолитровата маса на пшеничното зърно е на нивото на определената референтна стойност от 76 кг/100 dm3.
Добивът на мокър глутен - ДМГ (количество на глутена) се движи в диапазона от 16% до 36%. Зърното с над 28% от този показател, което е в първа група, е отчетено само при 11,76% от направените изследвания.
В преобладаващата част от прибраната и анализирана пшеница - 69,58% глутенът е над референтната стойност за пшеница с високи хлебопекарни качества от 22%, т.е отнасят се към първа, втора и втора Б групи. При 32,57% от анализираните проби добива на мокър глутен е над 25% (граничната стойност за първа и втора група). Към момента средната стойност на добива на мокър глутен за страната е 23,4% ± 3,1.
Заключението на експертите е, че към момента на изготвяне на етапната оценка за реколта 2021 г. 97,84% от пшеницата, включваща първа, втора, втора „Б“ и трета групи е с добри хлебопекарни показатели, удовлетворяващи изискванията на мелничарския отрасъл за производство на брашно.
