Патладжанът е доволно капризна култура. Дори и при благоприятни регионални климатични условия не винаги се получава добра реколта от този зеленчук, особено ако се пренебрегват агротехническите правила. Един от най-честите проблеми е малкото количество плодове или пълното им отсъствие.
Много често растенията изглеждат добре и се развиват пълноценно на вегетативна маса, но липсват плодове. Наблюдава се опадане на цветовете и завръзите на патладжана поради факта, че няма опрашване – вятърът и насекомите са тези, които помагат за това. До леко разклащане на растенията и пренасяне на прашец с четчица прибягват опитните производители при отглеждане в закрити съоръжения. Най-често опашването е затруднено от температурните условия и повишената влажност.
Какво да засадим след лука като втора реколта
Рязко застудяване, екстремни горещини, облачно и дъждовно време, мъгли, неправилно подхранване, преуплътнено засаждане, болести и вредители – всичко това влияе негативно върху добивите.
Неподходяща температура
Патладжанът е много взискателен към температурата на въздуха. За пълноценно развитие на тази култура оптималните температури трябва да бъдат 23-27 градуса по Целзий. Ако дневните и нощни температури се колебаят в широк диапазон – растенията изпитват стрес и започват да изхвърлят цветовете и плодовете.
Ако в периода на цъфтеж температурите достигнат и се задържат над 33-34 градуса, тогава има вероятност прашецът да стане стерилен и да не настъпи опашване. При такива условия е наложително засенчване с мрежа и редовно поливане на насажденията.
Нередовно поливане
Важно е да се обърне специално внимание на поливането, особено в период на цъфтеж и плододаване. Почвата в кореновия слой на дълбочина 30-40 см трябва да се поддържа винаги влажна, но без застой на вода. Честотата на поливане се определя от условията. Препоръчва се мулчиране с трева, угнили дървени стърготини или друг материал. Това ще съхрани влагата в почвата и ще подобри структурата и. Освен това мулчът елиминира необходимостта от разхлабване, което често води до увреждане на корените.
Добре е растенията да се поливат сутрин, преди повишаване на температурите, за да се избегне провокирането на болестно развитие.
Голям брой култуци
Патладжанът не винаги се нуждае от формиране – компактните сортове се развиват с малък брой странични разклонения при отглеждане на открито. Това зависи както от сортовите особености, така и от условията на отглеждане. В защитни съоръжения, особено на плодородна почва, развитието е по-интензивно, образуват се мощни храсти с непрекъснато растящи колтуци. За да могат растенията да формират и изхранят плодовете, необходимо е да се оставят 2-3 най-мощни странични разклонения, а останалите да се прищипат.
Важно е да се отбележи, че при интензивно растящите сортове разклоненията се отстраняват през целия вегетационен период, а в края на сезона се прищипват и върховете, за да могат плодовете да узреят.
Струва си при патладжана да се премахнат и долните листа, които пречат на вентилацията. Най-напред се отстраняват тези до първото разклонение, а след това се премахват последователно на всеки колтук до първия плод. При твърде много странични разклонения и листа растенията са по-податливи на заболявания.
Неправилно подхранване или неподходяща почва
Патладжанът се развива добре и плододава само върху плодородна и рохкава почва, за което трябва да се погрижим преди засаждането му.
През вегетационния период растенията се подхранват на всеки две седмици, като първото трябва да съдържа пълен набор от макро- и микроелементи и достатъчни количества азот. В началото на сезона могат да се редуват – с органични и минерални вещества.
По време на цъфтеж и плододаване е много важно растенията да получават достатъчни количества калий и фосфор, а азотът трябва да бъде ограничен. Голямото количество на азот в почвата на този етап стимулира растежа на зелената маса, а може да бъде причина за опадането на цветовете и завръзите или липсата им. За подхранване могат да се използват калиев сулфат, суперфосфат, калиево-магнезиеви торове или инфузия на пепел, глухарче, бананова кора и др. За стимулиране появата на завръзи е добре по време на цъфтеж да се пръска с разтвор на борна киселина (2,5 г на 10 л вода).
При отглеждане на патладжан е важно киселинността да се поддържа в диапазона 6,5-7 рН. Много киселата или алкална почви правят някои хранителни елементи недостъпни за растенията, а това не само ограничава растежа и развитието, но и цъфтежа им. Този фактор се променя непрекъснато и редно да се следи постоянно.
Вредители
Вредителите, които оказват съществено значение върху реколтата от патладжан са колорадският бръмбат и паяжинообразуващият акар.
Бръмбарите обичат да се угощават с листата и дръжките на растенията и могат да ги унищожи само за няколко дни.
Акарите се хранят със соковете на листата, като най-напред се появяват малки бели точки, листата постепенно изсъхват, а цветовете и завръзите падат – често растенията умират.
За увеличаване на завръзите по време на цъфтеж може да се използва фитохормон, представляващ регулатор на растежа – гибералинова киселина. Третирането помага да се увеличат значително добивите.
Само интегрираният подход при отглеждането на патладжан и спазването на всички агротехнически правила ще помогнат да се получи добра реколта.
