Дошъл е моментът всички браншови организации от селското стопанство да се обединят около необходимостта в Националния план за възстановяване и устойчивост на страната да бъде запазен проектът за възстановяване на напоителните системи, защото той е изработен от професионален екип. А и при всяка бъдеща власт контролът върху изпълнението му би могъл да бъде коренно различен, така че средствата да отидат наистина за спасяване на напоителната мрежа. Това съобщи за Синор.бг председателят на Националната федерация „Земеделие и горско стопанство“ към КТ „Подкрепа” Анелия Иванова по повод поредицата от дискусии, които вървят между браншовите организации, синдикатите и администрацията на служебния кабинет.
В тази връзка Синор.бг публикува позицията на Федерация „Земеделие и горско стопанство“ по повод версия 1.3 от 20.07.2021 г. на Националния план за въстановяване и устойчивост на Република България.
„На 20 юли 2021 г. Националният план за възстановяване и устойчивост на България – Версия 1.3 беше публикуван за обществено обсъждане. С неудовлетворение отбелязваме, че проектът за обновяване на инфраструктурата, обслужвана от „Напоителни системи“ ЕАД, е премахнат от този, както се твърди, последен вариант на Плана. След проведената кампания срещу тази ключова структура, която доведе до отхвърлянето на проекта, смятаме за нужно да обърнем внимание на значението на „Напоителни системи“, без което българското население ще понесе вредите от климатичните промени в пълна степен.
Администрацията отива на поправителен заради напояването и Плана за възстановяване
Преди да започне упадъкът в сектора, „Напоителни системи“ ЕАД управлява 235 напоителни системи. Хидромелиоративната структура включва 168 язовира и водоеми с общ капацитет от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6345 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. Назад във времето близо 157 539 ха напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи, както от открити канали, така и от подземни дренажи. Където не е възможно естествено отводняване, събраните от дренажната мрежа води се отвеждат помпено чрез 94 помпени станции. Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2334 км, а на дренажите - 11 192 км.
В допълнение към съоръженията за напояване и отводняване близо 81 728 ха земеделска земя е защитена от вредното въздействие на водите, от наводнения пазят 635 км защитни диги, включително 268 км. по течението на река Дунав.
Данните илюстрират жизненоважната роля на „Напоителни системи“ за страната, която често остава невидима за земеделските стопани и населението. Тя става видима, когато каналите за напояване пресъхнат и земеделската продукция бива унищожена от суша или когато в резултат от проливни дъждове реките и язовирите заливат населени места и земеделски земи. Необходими са ни технически стабилни и модерни хидромелиоративни съоръжения, тъй като тази инфраструктура е част от националната сигурност, а към момента те са крайно амортизирани.
През годините преживяхме наводнения, които показаха, че язовирите имат изключително значение в извънредни ситуации. Язовирите представляват невидима част от хидрологията на даден речен басейн и трябва да се възприемат и управляват като критични елементи на хидротехническите системи, в които има двупосочни взаимодействия между селските и градските райони.
Все по-ясно се осъзнава, че ако бъде възстановена и модернизирана, съществуващата хидромелиоративна инфраструктура ще бъде критично важен елемент за намаляване на произтичащите от изменението на климата рискове по отношение на производителността, устойчивото развитие на селското стопанство и управлението на водите.
Очакваните в бъдеще продължителни периоди на засушаване, в съчетание с все по-чести и по-тежки наводнения ще доведат до нарастваща несигурност на селскостопанската дейност в България. В тези условия напоителната инфраструктура ще се използва за задоволяването на нарасналите нужди на селскостопанските култури от вода, докато инфраструктурата за отводняване и за защита от наводнения, както и корекциите на реки биха осигурили защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с климатичните рискове. По този начин хидромелиоративният сектор ще генерира значителни ползи както за гарантирано устойчиво селско стопанство и бизнес, така и за по-широки кръгове от обществото.
Във връзка с горното Национална Федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ “Подкрепа“ заявява следната принципна и категорична позиция относно Компонент 2.Б.3 „Устойчиво селско стопанство“:
Категорично не сме съгласни с решението на екипа на служебния кабинет проект „Реконструкция, възстановяване и модернизиране на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране на климатичните промени“ с предвиден бюджет на стойност 847 580 000 лв. да отпадне от плана. Този проект беше включен в предишните версии на НПВУ, които бяха подложени на широко обществено обсъждане, в което участваха и представители на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. По време на обществените обсъждания ние подкрепяхме изключителната нужда от инвестиция в хидромелиоративния фонд на България, стопанисван и поддържан от държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД. Този фонд се състои от тотално амортизирани съоръжения – технически и морално.
В представения за обществено обсъждане ревизиран последен вариант на НПВУ, компонентът 2.Б.3 „Устойчиво селско стопанство“ цели повишаване на устойчивото управление и конкурентоспособността на аграрния сектор чрез мерки за подобряване на икономическата устойчивост на земеделските стопанства и на отрасъла като цяло в контекста на климатичните промени и съхранението на характеристиките на околната среда. Според НФЗГС на КТ „Подкрепа“, тази цел няма как да бъде постигната без ясна държавна политика за развитие на поливното земеделие в България, която задължително преминава през инвестиция в реконструкция и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд.
Единствената ни възможност това да се случи е Механизмът за възстановяване и устойчивост и държавата ни не трябва да пропуска този шанс.
Проектът на „Напоителни системи“ ЕАД е подготвян в продължение на месеци от екип експерти и професионалисти в сферата на хидромелиорациите и е в унисон като идея и цели с амбицията на ЕС за справяне с глобалното предизвикателство да се ограничат неблагоприятните ефекти на климатичните промени чрез т.нар. Зелен преход.
Ако този проект не бъде изпълнен, България няма да е готова да отговори на предизвикателствата, породени от измененията в климата. Засушаванията и наводненията ще се отразят негативно на устойчивото развитие на селското стопанство и неговата конкурентоспособност. Вече виждаме това да се случва.
Факт е, че съществуващата хидромелиоративна система на България е силно амортизирана със значителни загуби на воден ресурс, поради течове и филтрации по нейното протежение, което оказва съществен натск върху главните водни тела – язоворите. Тази система е и енергийно неефективна предвид значителната консумация на електроенергия на съоръженията, изградени през миналия век, които отводняват държавни и частни терени.
Всички тези обстоятелства налагат извършването на реформи за ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси в страната, посредством намаляване на загубите на вода в хидромелиоративните съоръжения.
Проектът, подготвен от „Напоителни системи“ ЕАД, предвижда рехабилитация и модернизация на 265 обекта от държавната хидромелиоративна мрежа. Ако той бъде изпълнен качествено, ще се гарантира устойчиво селско стопанство, което от своя страна е гарант за продоволствената сигурност на страната ни.
Не трябва да забравяме, че, според ПМС 181 от 20 юни 2009 г., дейността, извършвана от „Напоителни системи“ ЕАД, е категоризирана като стратегическа за България. Предприятието е от ключово значение за националната сигурност.
Нашата категорична позиция е проектът да бъде върнат в НПВУ, като бъде направено всичко необходимо той да отговори на критериите и изискванията на Европейската комисия и в същото време неговото изпълнение да бъде гарантирано чрез максимална прозрачност и съпричастност на всички заинтересовани страни.
Обръщаме се към екипа, изготвил НПВУ, да преосмисли решението и върне проекта за реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране на климатичните промени с бюджет от 847 580 000 лв., дори и това да забави внасянето на плана. При наличие на желание и политическа воля този проект може да бъде подобрен и одобрен за финансиране от ЕК.
Надяваме се на държавническо поведение и мисъл от всички управляващи и народни представители, от които зависи изготвянето на Национален план за възстановяване и устойчивост в интерес на всички заинтересовани страни и просперитета на България.
