Стимулирането на малките биопроизводители и преработватели трябва да бъде един от основните приоритети в Плана за действие за развитието на биологичното производство. Това е заявил министърът на земеделието Христо Бозуков на вчерашното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, съобщиха от агроведомството.
„Заложените в проекта на Евроомисията приоритетни цели създават една стабилна рамка за ефективното прилагане на плана, но е необходимо те да бъдат съобразени със спецификите и степента на развитие на биологичното производство във всяка отделна държава членка“, е пояснил българският министър. Според него, трябва да се организира целево финансиране за промоционални кампании, което да осигури достъпа на биопродукти до пазарите.
По време на заседанието министрите са обсъждали представената от Европейската комисия информация за свързаните с търговията въпроси на селското стопанство. В тази връзка, министър Бозуков е подчертал, че към момента чувствителни продукти за България са вносът на мед, слънчогледово масло, птиче месо и орехови ядки от Украйна и Меркосур. Защитата на географските означения също влизат в приоритетите на страната. За пример министърът е посочил включването на българското розово масло в споразумението за свободна търговия с Австралия, както и намаляването на квотите за овче и агнешко месо, внос от Нова Зеландия.
България подкрепя и съвместното предложение на Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Унгария и Румъния, свързано със здравето на пчелните колонии чрез националните пчеларски програми. Ситуацията в сектора на пчеларството в Република България е много сходна. „И при нас намаляването на пчелната паша, резките промени в климата, както и повишената зимна смъртност влияят негативно върху числеността на пчелната популация и ефективността от производството. Това пряко се отразява върху интереса да се отглеждат пчели“, е посочил още българският земеделски министър.
Еврокомисията и планът за намаляване на въглеродните емисии
По повод гражданската инициатива „Краят на клетките“ Бозуков е заявил, че приемането на подобна забрана за клетъчно отглеждане на определените видове животни е неприемливо за България. „За страната ни е от особено значение следването на балансиран подход. Важно е да бъдат взети предвид и внимателно преценени всички съпътстващи фактори и последствия при въвеждане на нови норми и стандарти за отглеждане на птици и животни. Новите правила следва да бъдат въведени поетапно, с цел плавно и регулирано прилагане. Така ще се избегнат значителни сътресения и нежелани последствия за животновъдния бранш, производството на храни от животински произход и продоволствената осигуреност на страните членки на ЕС“, е пояснил министър Бозуков. И е предупредил, че евентуалната забрана на клетъчното отглеждане на определените видове животни, може да доведе до дефицит на яйца и други продукти от животински произход.
„Необходимо е да се осигури достатъчно дълъг преходен период, с оглед амортизацията на съществуващите инсталации, които са въведени в експлоатация през периода 2010-2020 г. Адекватната финансова подкрепа на национално и европейско ниво, предвид загубите, които ще бъдат претърпени от страна на сектора, са от съществено значение за запазване на неговата стабилност, конкурентоспособност и възможности за развитие и разширяване“, категоричен бе министър Бозуков.
На заседанието е обсъдена и евентуалната забрана за системно убиване на мъжките пилета. Министър Бозуков изтъкна, че преди да бъде взето такова решение, трябва да се проучат нагласите и да се оцени въздействието на национално ниво - предвид съществуващите специфики и особености на развитие на животновъдството във всяка държава членка на ЕС. Той подчерта, че е важно активното участие на бизнеса.
По искане на Германия към дневния ред на заседанието министрите са обсъдили и ситуацията с опустошителните наводнения в тези региони. Българският министър е изразил съчувствие към пострадалите от наводненията в Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург и се е включил към призива за бързо активиране на механизми за тяхното подпомагане.
