В Европейския сравнителен доклад за иновациите за 2021 г., публикуван днес от Европейската комисия, се вижда, че всички държави членки в ЕС подобряват инвестициите си във високи технологии, ноу-хау и изобретения. Единствено България е определена като „нововъзникващ иноватор”, която бавно увеличава производителността си спрямо средното ниво на приложение на иновациите в останалите държави в Европейския съюз.
Общо за ЕС от 2014 до 2021 г. иновациите са се увеличили средно с 12,5 %, като има тенденция на сближаване, като държавите с по-ниски показатели бележат по-бърз напредък от тези с по-високи показатели, се посочва в доклада.
За първи път тази година рамката включва нови показатели като цифровизация и устойчивост на околната среда, като по този начин докладът отразява по-добре политическите приоритети на ЕС.
Първата част от анализа за България включва сравнение между структурата на икономиката на страната ни със средната за ЕС, от която се вижда, че брутният вътрешен продукт на глава от населението в страната е двойно по-нисък от средните показатели в ЕС. За България е 15 900 евро, докато в ЕС е 30 800 евро. Страната ни изостава обезпокоително и по отношение на иновациите, които прилагат големите предприятия. Според доклада разходите за научно-изследователска и развойна дейност в крупните български компании на 10 милиона население са ЕДНА ГОЛЯМА НУЛА, при 16,2% среден процент за крупните предприятия в останалите държави на ЕС.
Вътрешните продуктови иноватори, които реализират иновациите си на пазара, в България са 7,8%, докато в ЕС са 10,7%. Продуктовите иновации, които не са новости на пазара, е нас съставляват 6,4%, при средно за ЕС – 12,3%. Българските иновации в бизнес процеси съставляват 5%, докато в ЕС достигат среден показател от 11%.
Иноватори, които не разработват сами иновациите в България са 7,6%, а в ЕС – 11,6%.
Иновационният хъб в българското земеделие
В същото време процентът на компаниите в България, които досега не са развивали иновации, но имат потенциал за това, е 15,8, докато в ЕС е 19,9%. Фирми, които досега не са правили вложения в иновации и нямат намерение да го правят, в България са цели 54,1%, докато в ЕС този процент е 31,3.
Погледнато само за 2021 г. средният индекс за иновации в ЕС е бил 44,5 пункта, докато в България е 50,1, при 42,9 – през 2014 година.
По отношение на използването на информационните технологии през тази година средният показател в ЕС е 44,6, докато в България е 51,5. Но тук задължително трябва да отбележим спада в използването на тези технологии спрямо 2014 г., когато процентът е бил 64,4%.
Предприятията, които предоставят обучение по информационни и комуникационни технологии в ЕС през 2021 г. е бил 13,3%, точно колкто и в България. През 2014 г. обаче този процент в България е бил 66,7%, затова сривът трябва да бъде отбелязан.
Иноватори 31,8 19,1 43,6
Заетостта в иновативните предприятия в ЕС през 2021 г. е била 36,3%, а в България – 35%, като се отбелязва ръст спрямо 2014 г., когато този процент е бил 21,4.
Продуктовите иноватори в малките и средни предприятия МСП в ЕС са цели 47,4%. В България през 2014 г. са били 16,1%, докато тази година са достигнали 66,9%, което е добър сигнал за развитието на малкия бизнес.
Иноваторите на бизнес процеси в МСП в ЕС тази година са 17,3%, докато в България са 23%, докато през 2014 г. са били 21,6%, така че в това отношение не се отбелязва съществен напредък.
Добрата новина е, че българските малки и средни фирми са увеличили сътрудничеството си, което е по-лесен начин за изпълнение на иновативните проекти. Според доклада на ЕК иновативните МСП в ЕС, които си сътрудничат с други фирми, съставляват 27,4%, а българските през 2021 г. са цели 40,1, което е доста повече от 14,7-те прозцента през 2014 г.
По продажби на иновативни продукти сревният процент в ЕС през тази година е 48,4, докато в България е 42,1%, при 23,9% - преди седем години.
По отношение на средния и високотехнологичен износ на стоки процентът за ЕС тази година е 46,5%, а за България - 50,9%, при 26,5% - през 2014 г.