Начало » Важно за фермера » Животновъдство
16.06.2021 г.

Как с данъците може да се регулира пазарът и производството на храни

Компас за устойчивост на хранителната система
Как с данъците може да се регулира пазарът и производството на храни

sinor

Само преди дни Европейската комисия публикува обширен документ, наречен Компас за устойчивост на хранителната система. По същество това е метрична рамка, разработена в подкрепа на вземащите решения при оценката на веригата от фермата до трапезата. Документът е подготвен от голям екип учени, включително експерти от JRC А, които въз основа на практиката в различни европейски държави дава насоки за рационалните политики в областта на хранителната верига, които да бъдат прилагани в ЕС, съобщи сайтът Аг-прес.

Според този доклад всички действия за трансформиране на хранителните системи трябва да бъдат проектирани с оглед на четири взаимосвързани обществени цели - здравословно хранене, околна среда, икономика и социална справедливост.

Компасът за устойчивост на хранителната система може да генерира изчерпателна информация за хранителната система, която дава възможност за съответни действия и преговори, включващи политици от различни области на политиката.

Изключителен интерес в този документ представляват анализите за възможните промени в данъчното законодателство, които биха могли да насочат администрацията за нови управленски решения по отношение на пазара на храни. Докладът се основава на практиката в Швеция, която със сигурност би привлякла интереса на българския бизнес, за да му покаже как администрацията в тази скандинавска държава работи за усъвършенстването на бизнес средата в областта на храните.

Фокусът в това проучване е върху изследването на екологичните ефекти от прилагането на данъчното облагане с цел намаляване на въздействието върху околната среда от консумацията на храна в Швеция, като се основава на целите за опазване на околната среда.

Данъчно облагане въз основа на различни набори хранителни продукти

Тъй като цялото производство на храни причинява вреди на климата чрез емисии на парникови газове, може да се твърди, че всички храни трябва да се облагат с данъци. Тъй като храните от животински произход като цяло, и по-специално говеждото месо, причиняват значително по-високи емисии на парникови газове на килограм от повечето храни на растителна основа, тогава заключението на експертите е, че е по-оправдано да се ограничи данъчното облагане на безмесните продукти, се посочва в доклада.

Друг вариант на данъчно облагане би могъл да бъде облагането само на месо от моногастрични животни, т.е. свинско и пилешко месо плюс яйца, въпреки че изключването на говеждото месо от данък въз основа на въздействието върху околната среда е трудно да се обоснове от гледна точка на климата, като се имат предвид високите емисии на парникови газове, свързани с отглеждането на говеждо говеда. Въпреки че говедовъдството е свързано с големи парникови емисии, експертите смятат, че бизнесът с преживните животни може да има и положителен принос, например чрез поддържане на пасищата на биоразнообразието чрез паша или конвертиране на трева и други груб фураж за храна. Поради тези причини може да се счита за важно да се поддържа производството на месо от преживни животни, като същевременно се ограничава консумацията на други животински продукти.

Шведските политици отдавна да са приели предложението на Кумчев

През 2019 година са анализирани различни начини за изчисляване на климатичното въздействие на хранителната индустрия, които да се използват при данъчното облагане на храните. Въпросът е бил дали да се отчитат емисиите, създавани през пълния жизнен цикъл на производството на хранителния продукт, или да се изберат части от жизнения цикъл. Пълният жизнен цикъл на хранителен продукт включва емисиите, произтичащи още от производството на суровините като торове, емисии от селскостопанско производство и емисии от пост-фермерски дейности като преработка, опаковане и транспорт.

Данъчно облагане въз основа на претегляне на няколко въздействия върху околната среда

Включени са също и сценарии, при които данъчното облагане се основава на няколко категории въздействие върху околната среда, тъй като производството на храни въздейства върху околната среда по много различни начини. И вместо данъкът да се основава само върху емисиите на парникови газове, данъчното облагане включваше и други екологични аспекти. Използвана е методологията „разстояние към целта“, където претеглянето се изчислява въз основа на степента, до която въздействието върху околната среда от консумацията на храна надхвърля предложените планетарни граници. За целта са използвани шестте екологични категории, а именно - емисии на парникови газове, използване на обработваеми площи, използване на азот, използване на фосфор, консумация на сладка вода и скорост на сухоземно изчезване.

Относителните промени в цените на различните храни зависят както от климатичното въздействие на отделните храни, така и от първоначалната им цена. Най-висока процентна промяна в цената се наблюдава при месото и млечните продукти, особено говеждото месо и сиренето, което се обяснява главно с голямото им въздействие върху климата. Промените в цените на растителните продукти са по-ниски, с изключение на продукти като кафе и ориз, които имат по-голямо въздействие върху климата на килограм в сравнение с други растителни продукти. При зърнените култури процентната промяна в цената е относително висока, което се обяснява главно с ниската им първоначална цена.

По отношение на промените в консумираните количества се наблюдава нетно намаление на общото потребление на храна, вариращо от 22 до 144 грама на ден (-1,1% до -7,4% от днешните нива на дневна консумация от 1942 g) за всички сценарии, облагащи различен брой храни продукти. Включването на всички продукти или всички животински продукти в данъчното облагане доведе до значително намаляване на приема на много животински продукти като мляко, сирене, говеждо и пилешко месо. Освен това се наблюдава голямо намаление при безалкохолните напитки, например газирани напитки и сайдер.

В сценариите, насочени само към говеждо месо или когато данъчното облагане обхваща само моногастричното месо (свинско и пилешко) и яйца, се наблюдават подобни количествени промени, както при сценариите, насочени към всички продукти или само животински продукти, т.е. с голям спад в много животински продукти. Фокусирането на данъчното облагане върху говеждото месо обаче доведе до по-голям спад в потреблението на говеждо месо (25% от общите промени в потреблението в сравнение със 7,4% намаление в сценария, насочен към всички продукти).

Фокусирането на данъчното облагане върху моногастричното месо и яйца доведе до голям спад в консумацията на пилешко месо (40% от общите промени, в сравнение с 6,9% от промените в сценария, насочени към всички продукти).

Колкото повече продукти са включени в някаква данъчна схема, толкова по-високи са разходите за храна и следователно по-голям е общият спад в консумацията на храни. Въпреки това, въпреки че имаше нетно намаление на общата консумация на храни, количествата на някои хранителни продукти или групи все още се увеличиха.

Примерно, прилагането на данъчно облагане на всички хранителни продукти е увеличило потреблението на захар и подсладители. Данъчното облагане, насочено само към животински продукти, доведе до леко увеличение на потреблението на продукти като картофи и хляб. Ограничаването на данъка върху говеждото увеличава консумацията предимно на хляб, сирене, свинско и пилешко месо, докато едновременното насочване към свинско и пилешко месо и яйца увеличава консумацията предимно на сирене и друго месо (т.е. овче месо, месо от дивеч и карантии).

Корекция на ставките на ДДС

Като алтернатива на данъчното облагане, свързано с околната среда, промените в цените могат да бъдат приложени чрез промени в съществуващата система на ДДС. Държавите-членки на Европейския съюз са задължени да налагат минимална ставка на ДДС от 15% върху стоки и услуги, но намалените до 5% ставки могат да се прилагат за стоки и услуги, които се считат за особено необходими за потребителите. В Швеция например сегашната стандартна ставка на ДДС е 25%, докато за храните тя е намалена на 12%, а книгите, културните събития и личният транспорт са с ДДС 6%. За да се установи разлика в цените между месото и млечните продукти въз основа на тяхното по-голямо въздействие върху климата и растителните храни, нивата на ДДС могат да бъдат коригирани за тези продукти. В анализа са изследвани три варианта на диференциране на нивата на ДДС – първият е с прилагане на стандартното ниво на ДДС от 25% за животински продукти и запазване на 12% за другите храни; вторият е с прилагане на 25% за животински продукти и намаление до 6% за плодове, зеленчуци и зърнени култури; третият  ес намаление до 6% върху плодове, зеленчуци и зърнени храни и 12% за всички други храни.

Повишените ставки на ДДС за животински продукти (от 12% на 25%) доведоха до нетно намаление на консумираните количества храна от 109 g / ден (-5,6% от текущото дневно потребление), което съответства на спад от 111 килокалории на ден. Най-голямо намаление на консумираните количества е установено при продуктите с по-висока ставка на ДДС т.е. животински продукти, заедно с безалкохолните напитки. Подобни количествени промени се наблюдават при едновременно увеличаване на ставките на ДДС за животински продукти и намаляване на ставките за плодове, зеленчуци и зърнени култури. И при двата сценария се наблюдава леко увеличение на потреблението на продукти като картофи, зърнени храни и хляб.

Намалените ставки на ДДС за плодове, зеленчуци и зърнени храни от 12% на 6% пък предизвикаха увеличаване на потреблението с 27 g (+ 1,4% от днешното дневно потребление) или 36 kcal. Така че най-големият плюс е в по-голямото потребление на плодове, зеленчуци и зърнени храни, както и за мляко и безалкохолни напитки.

Ефектът от данъчните сценарии

Първият набор от разгледани сценарии се основава на данъчно облагане на емисиите на парникови газове, причинени от производството, като се използва данъчна ставка от 1,15 SEK за килограм парникови газове, което съответства на данъка на Швеция за емисиите въглероден двуакис CO 2, отделяни през 2015 г. Изводът е, че прилагането на един и същ данък за всички източници на емисии гарантира, че намаляването на емисиите е икономически ефективно, т.е. намаленията ще се правят там, където са най-евтини. Сценариите обаче се различават по отношение на продуктите, подложени за данъчно облагане, системните граници, използвани при изчисляване на интензивността на емисиите от храните и претеглянето на емисиите от различни парникови газове.

Резултатите показват, че данъчното облагане на храните върху околната среда не може да се използва като самостоятелна политика за трансформиране на хранителната система или за ограничаване на въздействието от консумацията на храни. Както бе споменато по-горе, както производствените, така и потребителските мерки са необходими за постигане на дълбоки промени в хранителната система за намалено въздействие върху околната среда.

Сценарият, включващ повишени ставки на ДДС върху храни от животински произход, доведе до сходни намаления на тежестите върху околната среда като сценария, включващ данъчно облагане само на продукти на животинска основа. Промяната в съществуващата система на ДДС вероятно би била по-малко сложна от гледна точка на административни усилия, отколкото въвеждането на нова данъчна система, какъвто би бил случаят с данъка върху климата.

Затова и един от изводите в този доклад е, че използването на съществуващата система за ДДС може да намали административните бариери пред прилагането на данъчно облагане, за да насочи потреблението на храна в желаната посока за намаляване на нейното въздействие върху околната среда. Въпреки това, интернализиране на въздействието върху климата на производството на храничрез увеличаване на ставката на ДДС за силно въздействащи храни (т.е. животински продукти) не е икономически ефективна политическа мярка в строг смисъл, тъй като изисква емисиите от всички източници (храни, енергия, транспорт и т.н.) да бъдат облагани еднакво. Следователно вариантът за прилагане на данъчното облагане в Швеция, основан на въздействието на храните върху климата със същите разходи, използвани в шведския данък върху въглеродния диоксид, би бил по-рентабилен вариант.

По отношение на сценария, включващ намалена ставка на ДДС за плодове, зеленчуци и зърнени култури, резултатите показват увеличение на общото потребление на храна и по този начин се налага по-голяма тежест във всички екологични категории.

Въпреки че увеличената консумация на храни на растителна основа може да доведе до нетна обществена полза поради – например до намалени разходи за здравеопазване. Все пак едновременното увеличаване на ставката на ДДС за храни на животински произход и намаляването й за плодове и зеленчуци би довело до цялостно намаляване както на въздействието върху климата, така и на други аспекти на околната среда.

Ефекти от данъчното облагане върху използването на пасищата

Много от сценариите за данъчно облагане доведоха до намалено потребление на говеждо, както и на овче месо, което от своя страна доведе до спад в използването на пасищата. Това може да се счита за положително, тъй като в момента земята за пасище е основен двигател на обезлесяването и други използване на земята промяна. Въпреки това в Швеция и други страни в Европа и в световен мащаб интензификацията и преструктурирането на селското стопанство доведоха до по-малко пасищни животни, което представлява заплаха за богатите на биоразнообразие полуестествени пасища. Освен това много застрашени видове в Швеция са свързани с традиционните селскостопански пейзажи. В резултат на това националните екологични цели за използване на земята целят да поддържат, а не да намаляват, шведските земеделски земи и особено да запазят полуестествените пасища.

В сценариите, при които се наблюдава намаляване на използването на пасищата, е установено намаляване на площите ив с 310 000 ха.

Ако се приеме екстремен сценарий (т.е. с данъчно облагане на всички хранителни продукти), при което цялото намаление, получено от месо, произведено в Швеция с животни, които пасат само на полуестествени пасища, това би довело до намаляване с до 70% от сегашната площ в размер на 450 000 ха полуестествени пасища в Швеция. В зависимост от реакцията на потребителя спрямо данъка това може да доведе до целенасочен конфликт с поддържането на тези чувствителни области.

В обобщение, консумацията на говеждо месо може да бъде намалена в много по-голяма степен, отколкото постигната чрез данъчните сценарии, симулирани в настоящото проучване, без да се създава липса на преживни животни за паша на полуестествени пасища. За да се избегне намаляване на биологичното разнообразие на полуестествените пасища, трябва да се въведат политически инструменти, за да се стимулира този вид производство, например чрез даване на по-големи плащания на фермерите, които отглеждат животните си на полуестествени пасища, се посочва още в документа.

Как с данъците може да се регулира пазарът и производството на храни
6510

Последни материали
Виж
ЮЗДП
Банкова сметка в подкрепа на семействата на загиналите край Сандански горски служители
Към служебния кабинет
Консултантите с повторен призив за повече грантове в Плана за възстановяване
Управителен съвет ДФЗ
Фонд „Земеделие” отпусна бюджет за изложението на автохтонните породи в Калофер
Актуални данни на агростатистиката
При 90% ожъната пшеница в хамбарите са влезли над 6,3 милиона тона зърно
Три акта отнесоха бракониери, отстреляли лисица и напълнили джипа с незаконни дърва
С близо 20 долара скок в цената на пшеницата в Русия и Украйна само за 10 дни
Драстично поскъпване при пшеницата на черноморските пазари
Свързани материали
Виж
НАП
Декларирате приходи от продажби по интернет до 30 юни, ако търгувате с фермерски стоки
Отчет за 2020 г.
В годината на Ковид НАП отличава българите като изключително примерни данъкоплатци
Национална био асоциация
Още една организация подкрепя животновъдите за необлагане на субсидиите
НАП: Срокът за обявяване на доходите на физически лица е 30 април
Змеделски стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, декларират и внасят данъци и осигурителни вноски до края на юни
Важно при криза
До 30 юни фермерите могат да подават декларациите си за доходите за 2019 г.
Издаването на ПИК е безплатно
Предварително попълнените декларации за доходите в сайта на НАП от 10 март
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам