Тиквичките имат репутацията на непретенциозна и високопродуктивна зеленчукова култура. При обичайният начин на отглеждане лехите не изглеждат добре – стъблата се преплитат в плътна постелка, през която стърчат плевели, а преминаването и поддържането са сериозно затруднени. Това е основателна предпоставка за появата на различни болести – антракноза, бактериоза, сиво или бяло гниене и други, които могат да погубят цялата реколта.
Може би е време за преразглеждане на тези „принципи“, смятат експертите. Затова и алтернативата е във вертикалното отглеждане, което е приложимо за много култури, включително и за тиквичките. Методът предоставя редица предимства:
1. Спестява се много място и се привеждат в ред стъблата, които затрудняват проходимостта.
2. Плевенето и отстраняването на ненужните листа е значително опростено.
3. Вертикалното отглеждане на тиквички е разумна превантивна мярка срещу болестите по тиквичките, които най-често възникват поради излишната влага, която се задържа и липса на циркулация на въздуха.
За вертикално отглеждане на тиквичките са необходими решетъчни опори, които могат да бъдат дървени или метални.
Най-лесно е да поставим А-образна рамка, като я закрепим по-дълбоко и надеждно. Върху нея могат да се разположат две или повече растения тиквички, а под тях да се засадят невени, тагетиси или други растения, които да привличат опрашителите (тиквичките имат женски и мъжки цветове и се нуждаят от опрашване). Използват се и опори от стабилна телена мрежа, огъната цилиндрично или поставена вертикално.
За опора на тиквичките могат да се използват също палети, поставени до стена или ограда.
За вертикалното отглеждане е важно да използваме по-компактни сортове.
Струва си да обърнем внимание и на контейнерите, които са често използвани във вертикалното земеделие. Градинските центрове предлагат различни по големина, форма и вид – от пластмасови саксии до стилни керамични съдове. Всичко, което се изисква от контейнер за отглеждане на тиквички, е да побира достатъчно количество пръст и да има подходящи дренажни отвори. Той може да бъде просто една торба от естествен или изкуствен материал.
Тиквичките се засяват директно в почвата след преминаване на опасността от повратни студове или в саморазграждащи се малки контейнери за по-ранно производство.
Почвата е добре да се прогрее предварително като се покрие с черен полиетилен за седмица или две. Във всяко гнездо или контейнер се поставят по 2-3 семена и след поникване се отстраняват по-слабите.
Повдигането и изправянето на растенията се извършва постепенно чрез прикрепване на стъблата към опората с помощта на широки връзки. Не трябва да бъде много стегнато, за да се избегне нараняване на растенията.
Тиквичките не бива да се оставят да прерастват, защото от една страна натоварват опорите, а от друга дават сигнал на растенията да спират залагането на цветове.
Поливането и подхранването се извършва както при хоризонталното отглеждане на тиквички.
