Вертикалното озеленяване

Фасадите на вилните сгради, оградите, балконите, прозорците, подпорните стени, откосите, перголите, беседките и калканите могат да се озеленят с увивни и катерливи растения. Чрез отвесното озеленяване се създават най-различни форми – живи гирлянди, зелени арки, галерии и др.
Характерно за повечето от пълзящите и увивни растения е, че са обилно облистени. Листната маса поглъща звука, намалява уличния шум и защитава стените от слънчево нагряване. Много от увивните растения цъфтят обилно и продължително и имат приятен аромат. Катерливите и увивните декоративни растения могат да достигнат 20-25 м височина, ако имат опора, защото стеблата не са им устойчиви. Някои видове са с въздушни коренчета, с които се закрепват към гладките стени. Останалите се закрепват чрез телени мрежи, дървени решетки, изпъната тел в сандъчета, саксии и др.

Цялостно или частично
На различните сгради може да се проведе частично или цялостно озеленяване. То е подходящо при по-стари, ниски сгради или разположени сред природата. Частичното отвесно озеленяване изисква повече умение и майсторство и се прави при фасади на сгради с подчертана архитектура – стара или нова, създава се подходящ фон за съответните архитектурни форми.
По-добре е петната, които се изграждат при това озеленяване на фасадите, да имат неправилна форма за повече динамика. Тяхното съотношение към неозеленената част трябва да бъде естетически балансирано. Подходящи видове са: клематисите, бръшлянът, ампелосисите, дивата лоза, полигонумът, глицинията, катерливите рози и др. При използването на отделните видове трябва да се има предвид цветът на сградите, багрите на цветовете на растенията и есенната окраска на листата им.

Декоративните огради се покриват с “дантела”
На входове и оградите озеленяването може да бъде цялостно и ажурно. Цялостно се озеленяват оградите от обикновен материал и с дървени или бетонни колове, а частично – декоративните огради на вили или дворни градини.
При ниски и къси огради (до 30 м) се използват един или два вида, при по-високи и по-дълги (до 100 м) – 2 – 3 вида, а при най-дългите огради (150 – 200 м) – 4- 5 вида растения. Раздробяването на зеленината на по-малки петна води до пъстрота и неизразителност. Тук може да се назоват някои комбинации: полигонуми с рози или с диви лози или с глициния. Когато се озеленява цялостно, увивните и катерливи растения се засаждат от 3-5 м до 8-10 м в зависимост от размерите. Когато се търси по-бърз ефект, тези растения трябва да бъдат с 1-3 м по-малки.

За високите стени
Озеленяването на подпорните стени се налага почти винаги, защото те се изграждат в зелените площи от бетон или камък. В противен случай стоят чужди в околната обстановка. Почти винаги цялостно се озеленяват бетонните стени и тези от необработен камък, а частично – декоративните подпорни дувари. Високите подпорни над 2 м стени, които са изградени в пейзажна обстановка, трябва да се озеленяват почти цялостно.
При озеленяването се използват пълзящи видове, които имат собствени органи за прикрепване: бръшлян, дива лоза, двата вида ампелопсис, луницерата (за по-ниски стени, до 1,5 м), а за по-високи от 2 м – полигонумът, текомата, глицинията.