Електронната услуга за предварително попълнените данъчни декларации за облагане доходите на физическите лица вече е достъпна и може да се провери от страницата на Националната агенция по приходите, съобщиха от агенцията. В нея освен доходите по трудов договор, хонорари и граждански договори, доходите от наем при отдаване на имот на юридически лица и земеделските субсидии за пръв път ще бъдат включени още данни за получени суми от наложени платежи и информация за продажба на моторни превозни средства, които са били собственост на декларатора по-малко от 12 месеца.
Предварително попълнените данни могат да бъдат редактирани или премахвани, като достъпът до услугата става или с безплатния персонален идентификационен код на приходната агенция, или с електронен подпис, допълват от НАП.
В момента пощенски оператори коригират подадени от тях данни в приходната агенция, за да се елиминират случаите, в които ЕГН на служител на юридическо лице е посочено като получател на суми по наложен платеж, а на практика изпращачи на пратките, съответно реални получатели на плащанията, са фирми.
През тази година крайният срок за деклариране на доходите от физическите лица е 5 май заради празничните дни на Великден.
От НАП припомнят и други срокове, указани с променине в законите за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), които влизат в сила от 2021 година.
Промени за физическите лица
1.1. Данъчно облекчение за ремонт на недвижим жилищен имот
Въвежда се ново данъчно облекчение за ремонт или подобрение на собствен недвижим жилищен имот. Съгласно новата разпоредба на чл. 22е от ЗДДФЛ местните физически лица, както и тези на държава членка на ЕС, могат да приспаднат направените плащания за труд от сумата на годишната си данъчна основа, в размер до 2 000 лв. С други думи, законът позволява ефективно да бъде приспаднат данък от 200 лева от общите годишни задължения по ЗДДФЛ на съответното лице. Важно е да се отбележи, че законът предвижда да бъдат приспаднати плащанията за труд – не са включени тези за използваните материали.
Законът поставя следните условия за ползване на облекчението:
жилищният имот е на територията на Република България;
лицето е собственик или съсобственик на недвижимия жилищен имот (ползвателите не са включени в облекчението);
подобренията и/или ремонтът са извършени от местни лица на държава членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
недвижимият жилищен имот не е включен в предприятието на лице, което извършва стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон;
данъчно задълженото лице притежава първичен счетоводен документ за платения труд във връзка с извършването на подобренията и/или ремонта на жилищния имот, както и документ за плащането му (фискален бон, разписка, банков или друг документ);
данъчно задълженото лице и лицето, извършило ремонта, не са свързани лица.
Ако имотът е съсобствен – общият размер на облекчението, ползван от всички съсобственици не може да надвишава 2000 лв.
Облекчението може да бъде ползвано при определяне на данъчните задължения за 2021 г. Тоест, облекчението няма да се прилага при подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г.
1.3. Документиране на доходите
Променят се задълженията на лицата за документиране на получените доходи от (1) друга стопанска дейност и/или (2) наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Съгласно новата редакция на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ тези лица издават документ съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, а не съгласно чл. 6, ал. 1, както беше досега. Цитираната разпоредба изисква документът да съдържа дата, наименование и номер на документа, наименование на издателя, както и предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Основната разлика с досегашният ред е, че документа по чл. 6, ал. 3 от ЗСч не предвижда подробни идентификационни данни на платеца и получателя на дохода.
Преотстъпват корпоративния дънък в земеделието до 2022 г.
От правилото са предвидени следните изключения. Документ за получения доход не се издава, когато е налице едно от следните условия - за доходите платецът издава предвидения формуляр "Сметка за изплатени суми", доходите са обложени с окончателен данък, или са освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 24, или доходите са платени по банкова сметка на физическото лице;
получателят на дохода е задължен да издава касова бележка по реда на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 2006 г. на Министерство на финансите.
За документиране на дохода се прилага досегашния ред когато платецът на дохода от друга стопанска дейност е предприятие, а получателят - самоосигуряващо се лице.
1.4. Удължен срок за подаване на годишната данъчна декларация от лицата, извършващи стопанска дейност като търговци.
С изменението на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, лицата, извършващи стопанска дейност като търговци, вкл. едноличните търговци, както и земеделските стопани, които са избрали да се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, декларират дължимия данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година, а не както досега до 30 април. Данъкът следва да бъде внесен в срок до 30 юни.
Разпоредбата е приложима и за доходите придобити през 2020 г. Тоест, лицата биха могли да се възползват от удължения срок и през настоящата година.
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
2.1. Удължени срокове за деклариране и внасяне на данъка
Срокът за подаване на годишна данъчна декларация за дължимия корпоративен данък за 2020 г. е от 1 март до 30 юни 2021 г. Промяната окончателно въвежда удължаването на срока, предвидено за 2020 г. със Закона за извънредното положение[1], като е предвидена начална дата – 1-ви март. Дължимият деклариран данък следва да бъде внесен до 30 юни.
В срокът за подаване на годишната данъчна декларация се подава и годишния отчет за дейността.
До 30 юни 2021 г. е удължен и срокът за внасяне на данък върху разходите, който подлежи на деклариране заедно с годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
2.2. Промени свързани с авансовите вноски
С промените се предвижда, че за определяне дали едно лице е задължено да прави авансови вноски, както и определянето им като месечни и тримесечни, ще бъдат вземани предвид нетните приходи от продажби за годината, преди предходната година. С други думи, при определяне дали едно лице е задължено да прави авансови вноски през 2021 г., ще се вземат предвид нетните приходи от продажби за 2019 г.
Праговете за възникване на задължението за авансови вноски остават непроменени. Непроменен остава и прага от 3 млн. лева за определяне дали лицето е задължено да прави тримесечни или месечни вноски.
Предвид изменението на срока за подаване на годишната данъчна декларация, се променят и сроковете за деклариране и внасяне на авансовите вноски.
Авансовите вноски вече няма да се декларират с ГДД, а с отделна нова декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година. Новият срок за подаване на коригираща декларация е 15-ти ноември.
Месечните авансови вноски се внасят, както следва:
за януари, февруари и март – в срок до 15 април на текущата година;
за периода от април до ноември – в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят;
за декември – в срок до 1 декември на текущата календарна година.
При тримесечните вноски се променя срокът за внасяне на вноската за третото тримесечие – 1-ви декември.
Допустимото превишение на корпоративния данък над определените авансови вноски се увеличава от 20 на 25 на сто, в който случай се дължи лихва за забава.
Коментираните промени са приложими при определяне и внасяне на авансовите вноски за настоящата 2021 г.
2.3. Ускорена амортизация на софтуерите за управление на продажби (СУПТО) и периферни устройства, на които е инсталиран.
Предвид отпадането на задължението за ползване единствено на СУПТО, одобрен от НАП, за СУПТО и компютри, периферни устройства за тях или мобилни телефони, на които е инсталиран, е определена максимална данъчна амортизационна норма до 100 на сто. Нормата е приложима и при определяне на годишните данъчни амортизации на съответните активи за 2020 г.
