Докато в очите на управляващите кризата е овладяна, защото от есента на 2020 г. досега в сектора били налети стотици милиони лева европейски и национални средства, тази идилична картинка не се споделя от реалните земеделци, голяма част от които затъват в дългове и фалират. И тези провали са не само сред малки стопанства или млади фермери, но и сред кооперации и по-големи ферми, които никога не биха могли да се върнат към земеделското производство.
Бегла анкета сред фермери от страната показва, че фалиралите стопанства не продават на свои колеги от земеделието, които биха запазили тяхната дейност, а на хора с пари. Само че тези хора са в състояние да унижощат до крак всичко, до което се докоснат. Първо, защото не разбират нищо от земеделие или животновъдство, и второ – защото целта им не е да се занимават с производството на храни, а да инвестират свободните си пари и после да разпродадат стопанствата, когато активите им се вдигнат.
Историите с тези продажби достигат до абсурдни ситуации, при които някакви измислени бизнесмени купуват фалирала кравеферма с елитни животни в Бургаско (действително случила се продажба в Странджа), но в продължение на шест месеца и повече изобщо не се грижат за животните. Хранят ги само със слама, не ги доят, не ги оплождат, в резултат на което кравите се пресушават (престават да дават мляко). И когато решават да ги препродадат с цел печалба, купувачите, които се оказват реални фермери, направо не повярвали на очите си при вида на окаяното състояние на стадото. Не повярвали не за друго, а защото за всяко стадо задължително трябва да има ветеринарен лекар, който в случая е бил невидим, сиреч, съществувал е само на книга. А как се случва това в държава, където всеки ден ни убеждават колко велики контролни институции се грижат за безопасността на животните – това са все риторични въпроси, чиито отговори реалният бизнес трудно би проумял.
Допитването из страната показа, че фалитите сред животновъдите през последната половин година са зачестили. Успоредно с тях обаче провали се отчитат и в растениевъдството, където земеделци се отказват от бизнеса и започват да продават земята си. И точно по средата на зимата тази тенденция се усеща в цялата страна.
„Гладът принуждава наши колеги да се разделят с най-ценния си актив - земята, като първо се обръщат към съседите си, за да я купят. Лично аз, въпреки че имам огромна нужда от още декари, не мога да я купя, защото заради кризата също съм финансово притеснен”, споделя пред Синор.бг малък производител от планински регион в Централна България. Подобна е ситуацията и в Добруджа, където средни по размер стопанства също фалираха и вървят към продажба на имотите. И ако не успеят да я спазарят със своите съседи - реални арендатори, тези свободни имоти постепенно ще отидат в ръцета на инвеститори, които са платежоспособни, но са далеч от агросектора. Точно затова и повечето земеделци сигнализират за проблема, който набира скорост и чието разрешение би би имал ефект за бранша.
И данъкът върху земята е с "архаична" история
„Сега е времето държавата да започне да изкупува подобни терени като създаде Банка за земеделска земя, която би могла да дава под наем или да продава на истински земеделски производители. В противен случай спекулантите със земя могат с години да я държат като пустееща, докато я препродадат”, посочва друг фермер с дългогодишен опит в земеделието. Всичко това би рефлектирало като бумеранг върху българското земеделие, което и без това отчита намаление на площите с основни култури, които се отглеждат в страната, посочват анализатори.
Идеята с държавната Банка за земя е предлагана многократно, защото в други европейски държави чрез нея правителствата успяват да насърчат младите хора да купуват земя на сравнително ниски цени, така че да развиват земеделие. Неслучайно и в SWOT-анализите за ефекта от европейското подпомагане в агросектора дебело беше подчертавано, че огромният проблем за всеки нов предприемач в този сектор, е липсата на средства за покупка или наемане на земеделска земя.
И понеже в условията на криза хората, които отговарят за политиките в земеделието, би трябвало да инвестират в нови инструменти, то според производителите точно сега е моментът да направят онази крачка, чийто положителен ефект би се усетил след 10 и повече години. Защото и тогава България ще продължава да се нуждае от развито селско стопанство. А не да губи обработваема земя или животновъдни ферми като тази в Странджа, случайно попадала в ръцете на спекуланти, измъчвали цели 6 месеца новозакупеното елитно стадо, за което иначе националният бюджет и този на Евросъюза дават субсидии.
Екатерина Стоилова
