От доклад на Европейската комисия, изследващ кръговата икономика и вторичното оползотворяване на отпадъците в държавите членки на Общността, се вижда, че България е на едно от първите места по изхвърляне на излишъци, които не се оползотворяват. Докато средно в Европейския съюз ЕС държавите са постигнали намаляване на отпадъците със 7 процента, дължащо се на вторичната им преработка, то в България през 2023 година имаме ръст на изхвърляните отпадъци от цели 87 процента.
Колкото до хранителните отпадъци годишно по света се изхъврлят 1,3 милиардо тона храни – проблем, който е след основните за разрешаване от съвременните индустрии. Това съобщи проф. Елка Василева от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) по време на Седемнадесетата конференция на тема „Храните - вкус, качество или реалност", организиран от Съюза по хранителна промишленост (СХТ), проведена днес в София.
Тъй като не съществува единна формула за справяне с предизвикателствата пред агрохранителната верига, по отношение на устойчивостта и отпадъците, затова е важно всички по веригата да намерят работещи решения и да споделят своите практики, които да станат стандарти за добри практики, посочи още проф. Василева.
Експертът Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) Ивайло Стефанов съобщи, че до края на юни ще бъде готов и пълен анализ на хранително-вкусовата промишленост, който е част от общата карта на българската индустрия, подготвяни от ведомството. Докладът ще бъде качен на интернет страницата на МИИ.
Отношение по темата с разхищението на храни взе и бившият земеделски министър и бизнесмен Кирил Вътев. Той цитира данни, според които България изхвърля между 680 000 и 700 000 тона храни годишно. Като припомни, че страната ни създаде Българска хранителна банка, която би трябвало да преразпределя излишъците до кройно нуждаещите се, той подчерта, че реално има проблеми за нормалното й функциониране. Причината е, че всеки оператор на храни, който ги дари, дължи ДДС. Според сегашното законодателство ДДС не се дължи за дарен само 1% от годишния обем на производство на храни за дадена компания.
В същото време социалното подпомагане на общините не желае да получава подобни дарения от фирмите, а предпочитат да ги купуват – сетете се защо, допълни още Вътев. И заключи, че агрохранителната верига ще бъде ефективна, когато се превърне в система. Като устойчивите система за развитие, които съществуват в повечето европейски държави, посочиха в изказванията си и други експерти.
