На 26 октомври Министерският съвет качи за обсъждане проект за нов Закон за водоснабдяването и канализацията, който цялостно променя сегашната система на управление на доставката на тези услуги, като целта е да се преодолеят водните кризи в редица градове от страната. Проектът е качен на страницата strategy.bg и по него ще се приемат предложения до 25 ноември. Самият проект е разработван от май 2020 година и предвижда да се създаде нов холдинг към Министерския съвет „Български ВиК холдинг“ ЕАД, който ще поеме ВиК-сектора. Това означава, че министърът на регионалното развитие вече няма да бъде принципал на ВиК дружествата.
За целите на управлението, планирането, изграждането, стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услуги, територията на страната се разделя на 28 обособени територии, които съвпадат с административните области съобразно административно-териториалното устройство на страната. За всяка от тези обособени територии управлението се осъществява от асоциация по ВиК, а осигуряването на дейностите и услугите е чрез възлагането им на ВиК оператор. В случаите, в които такова обединение (консолидация) предстои, съответните общини ще бъдат включени в асоциацията по ВиК, общинските активи ще бъдат предоставени за управление на асоциацията и правата на управление ще се упражняват чрез решенията на асоциацията.
В глава трета на закона „Водоснабдителни и канализационни системи“ се уреждат собствеността, обхватът и управлението, както и законовите правила за планирането и изграждането на ВиК системите.
В първия раздел е уредено правото на собственост върху ВиК активите, като изрично са посочени обектите на публичната и частната държавна собственост, публичната и частната общинска собственост и частната собственост на физически и юридически лица. Изрично са уредени обектите на частната собственост на физически и юридически лица, както и законовите правила, при които части от ВиК системи, изградени с техни средства придобиват предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или местно значение.
Същият принцип е възприет по отношение на вече изградените (заварени от закона) ВиК системи или отделни техни части, които макар и финансирани и изградени от частни лица, имат характеристиките на обекти на публичната собственост. Във втория раздел се съдържа уредбата на планирането и развитието на ВиК системите посредством изготвянето и приемането на регионални ге генерални планове за ВиК и връзката им с устройствените инструменти по Закона за устройството на територията.
В третия раздел е уредено изграждането на ВиК системите и ограниченията на собствеността за благоустройствени цели във връзка с изграждането и експлоатацията им. Възприет и детайлизиран е принципът, залегнал в Закона за енергетиката и в ЗУТ, за изграждане на линейните обекти на ВиК системите въз основа на ограничения на собствеността върху частната собственост за благоустройствени цели. Прецизирано е използването на понятието „сервитут“, като е възприет изразът „сервитутна ивица“, за определяне на границите, в които се установяват ограничения в ползването и застрояването на засегнатите частни имоти. Понятието е използвано съобразно съдържанието му съгласно легалното определение, дадено в § 5, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. С ПЗР на закона са предложени изменения в Закона за водите, ЗУТ, Закона за енергетиката и в Закона за горите с цел разграничаване на ограниченията на собствеността в обществен интерес (законови ограничения в обществена полза), ограниченията на частната собственост за благоустройствени цели и поземлените сервитути, въз основа на които се изграждат отклоненията от В и К инфраструктурата за обслужване на отделни имоти. С оглед възприетите в Закона за ВиК положения относно ограниченията на собствеността за благоустройствени цели в Закона за водите са направени съответните изменения, с които се уреждат законовите сервитутни ивици.
Облекчен режим за фермерите при ползване на водата чрез сонди
В същия раздел са уредени изрично законовите правила за изграждане на ВиК системи в имоти публична и частна държавна и общинска собственост. Тези разпоредби целят преодоляване на широко разпространеното разбиране, че за прокарването на линейни мрежи на техническата инфраструктура, чрез които се предоставят обществени услуги, е необходимо учредяването на вещни права в полза на операторите.
Уредбата за условията и редът за изграждане на линейните части на ВиК системите се основава на разбирането, че при спазване на принципа за съразмерност, могат да бъдат налагани ограничения в ползването на земеделски земи и гори, частна собственост на физически и юридически лица срещу заплащане на еднократно обезщетение, без принудително отчуждаване на земята. При изграждането на елементите на В и К системите в границите на урбанизираните територии е възприет принципът те да се разполагат в обхвата на уличната мрежа. В самостоятелна разпоредба е намерила отражение практиката участъци от В и К мрежите в урбанизираните територии да се финансират и изграждат от инвеститорите на новото строителство, предвидени с подробните устройствени планове. Изрично се прогласява публичния характер на изградените участъци от В и К мрежите, като се предвижда отношенията между съответната община и инвеститора да се уреждат с договори, по ред и условия, предвидени в наредби на общинските съвети.
В глава трета са включени и предложения за законово разрешаване на проблемите, свързани с изграждането на улични водопроводни и канализационни мрежи за водоснабдяването на промишлени, курортни и вилни зони на населените места, както и в границите на селищни образувания.
В глава четвърта „Водоснабдителни и канализационни услуги“ се съдържа основната уредба на ВиК дейностите свързани със стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на услугите.
В първия раздел са представени изискванията към ВиК операторите, като досега доста фрагментарната уредба на ниво закон е представена по-последователно и подробно, в допълнение на което отново е предвидено нейното детайлизиране в подзаконов нормативен акт – наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Предвидено е възлагането на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на публичната ВиК инфраструктура и предоставянето на ВиК услугите от ВиК оператори, да се определя по реда на специалния закон, чрез сключване на договори между публичния собственик и ВиК оператора.
Изискванията за сключването, съдържанието, измененията и прекратяването на договорите с ВиК операторите, определянето на максимално допустим законов срок за тяхното действие и свързаните с това правила са обособени в отделен раздел. Що се отнася до срока на сега действащите договори е предвидена възможност за удължаването на техния срок, тъй като това има и много важен практически смисъл да се осигури стабилност за изпълнението на проектите, финансирани със средства по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, по които бенефициенти са именно сегашните ВиК оператори.
По отношение възлагането и изпълнението на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите от ВиК операторите досегашният подход е запазен, но осъвременен и подобрен. По-съществени нови моменти в сравнение с действащите законови правила се съдържат в частта за предоставяне на ВиК услугите, като е възприето, че поради тяхното значение трябва да бъдат уредени повече въпроси на ниво закон, при запазване на възможността да бъдат доразвити в подзаконов нормативен акт. Понастоящем уредбата се съдържа основно в подзаконов нормативен акт, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството по делегация от чл. 135, т. 15 от ЗВ относно условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 84, ал. 3 от ЗУТ относно присъединяването към тях – това е Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи от 2004 г.
В Глава пета „Регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги“ е систематизирана уредбата на регулирането на ВиК дейностите и услугите чрез пренасяне и актуализиране на съществена част от уредбата на ЗРВКУ, действала през последните 15 години. В законопроекта е предвидено да се създаде нова самостоятелна Комисия за регулиране на ВиК услугите, като независим специализиран държавен орган, която ще се отчита пред Народното събрание. Регулаторът ще осъществява функции основно чрез регулиране и контрол на изискванията за качество и цени на предоставяните услуги от ВиК операторите.
В отделни раздели са уредени въпросите, свързани с изискванията към качеството на ВиК услугите, които се основават на определени показатели за качество, като се запазва разработването от ВиК операторите, съгласуването и одобряването на 5-годишни бизнес планове, регулирането на цените, по които ВиК операторите предоставят услугите на потребителите, както и присъединяват потребители към ВиК системите.
В самостоятелен раздел са представени законовите изисквания към общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, като е определен обхватът на задължителното им съдържание. В законопроекта е предвидено те да се разработват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да се прилагат от всички ВиК оператори.
В глава шеста „Контрол“ са разписани контролните правомощия основно на регулаторния орган към ВиК операторите, а контролът на асоциациите по ВиК е предимно договорен.
Глава седма „Финансиране“ урежда въпросите за финансирането на отрасъл ВиК, като основни възможности за това извън финансирането през цените на услугите са средства от държавния бюджет, общинските бюджети, „Български ВиК холдинг“ ЕАД и средства от Европейските фондове и програми.
В глава осма е уредбата на единната информационна система за ВиК услугите и на регистъра на асоциациите по ВиК и на ВиК операторите, които целят осигуряването на публичност и прозрачност при осъществяване на дейността по предоставяне на ВиК услуги. За тяхното създаване и поддържане отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В глава девета са разписани разпоредби за осъществяване на административнонаказателна отговорност, както и разпоредби за гражданската отговорност на ВиК операторите и други лица.
В допълнителните разпоредби на проектозакона са предложени легални дефиниции на понятията, ползвани в него, с цел осигуряване на неговото правилно разбиране, тълкуване и прилагане.
С преходните и заключителни разпоредби са уредени въпроси за определяне на условия и ред за привеждане в изпълнение на новия закон, които са от съществено значение за цялостната уредбата на този отрасъл. Такива правила с основно преходен характер са определяне на ред за обединяване (консолидиране) на обособените територии в административната област, в които това все още не е осъществено, запазването на създадените по досегашния ред асоциации в консолидираните обособени територии, запазването на сключените договори с ВиК операторите, включително възможност за удължаване на тяхното действие и други.
Предложени са промени в закони, засегнати от този закон, с оглед постигане на синхрон, непротиворечивост и свързаност на уредбите, сред които е отмяната на ЗРВКУ, съществени промени в ЗВ чрез отпадането на редица разпоредби, включително на цялата глава 11а от същия, редактирането и позоваването към новия закон в случаите на препратки, както и промени в други, свързани със законопроекта закони, предимно с правно-технически характер при препратки към неговото наименование, но и такива за постигане на синхрон в уредбите и за подобряване на общата законова рамка на регулираните обществени отношения.
Предложени са необходимите изменения в ЗУТ. Част от измененията целят осигуряване на съгласуваност между общите и подробните устройствени планове и регионалния генерален план за ВиК на обособената територия, както и процедурите по съгласуване на проектите за подробни устройствени планове и техните изменения с В и К операторите и другите експлоатационни дружества.
Изрично е уреден статутът на съществуващите (заварени) ВиК системи, като се отчита тяхното предназначение и обществената необходимост от привеждането и поддържането им в техническо състояние, в съответствие с изискванията към строежите.
