Всеки селскостопански производител знае, че с течение на времето плодородният почвен слой става по-тънък, колонизира се от почвени болести и вредители, променя се киселинността, уплътнява се прекалено и др. Умората на почвата се проявява по различни начини, но всеки проблем има своето решение. Важното е да не чакаме да се изтощи напълно, защото замяната на почвения слой е доста скъпо удоволствие.
1. Дебелината на плодородния слой намалява
Този проблем възниква на участъци при продължително отглеждане на култури с повърхностна коренова система, особено ако сме спестили допълнителното торене. Внасянето на компост ще намали умората на почвата и ще подобри почвените показатели.
Друг чудесен начин е зеленият тор (сидератите). Те могат да се засяват на свободните парцели, както и между растенията. Важно е да бъдат съобразени с културите, които отглеждаме – лупината е добър предшественик на домати, краставици, пипер, патладжан и тиквички, а белият синап помага в борбата с нематодите и подготвя почвата за отглеждане на картофи и зимни култури. Рапицата осигурява допълнителна защита на морковите и цвеклото от вирусно и бактериално гниене.
Ако горният слой е изтънял и загубил плодородието, засадете растения със силна коренова система (грах, боб, люцерна), които ще извлекат от дълбоките слоеве на почвата много полезни вещества.
2. Разпрашаване на почвата
В този случай почвата започва да абсорбира лошо влагата и се разпилява под поривите на вятъра. Много вредно е при подобна ситуация честото окопаване – това само ще влоши картината.
Внасянето на органични торове – 2-3 кофи компост на квадратен метър, вграден на дълбочина 10-на см, ще направи почвата по-тежка и по-питателна.
За предотвратяване разпрашаването на почвата, мулчирайте с трева, компост, дървени стърготини, кора или плевели без семена. Мулчът не само ще предпазва от последваща ерозия, но при разлагането си ще се превърне в органичен тор, който постепенно ще я обогатява, отделяйки хранителни вещества.
3. Почвата е твърде уплътнена
Уплътняването може да се дължи на неправилна агротехника, дъждовно време или често поливане. Тогава на повърхността се образува водо- и влагоустойчива кора.
В този случай е добре да се разхлаби на дълбочина 10-на см. Това се прави преди настъпване на студеното време, защото след замръзване почвата ще стане по-рохка. При глинести почви се добавя и пясък.
Друго решение е привличането на дъждовни червеи. За целта е полезно внасянето на угнил мулч, както и поливане с настойка от глухарче (не се препоръчва при отглеждане на зеле и цвекло).
4. Почвата е силно подкиселена
Киселинността се променя в резултат на поливането – ако водата е мека, киселинността се увеличава, но когато е твърда, тя намалява. Киселинността се влияе и от отглежданите култури, както и от начините на торене.
В този случай помага внасянето на дървесна пепел, гасена вар, доломитово брашно или креда. Тук е важно да се отбележи, че някои култури не се развиват добре при непосредствено разкислена почва. Такива капризни растения са: боб, грах, моркови, домати, краставици, тиква, магданоз, целина и др. В този случай е препоръчително почвата да се нормализира поне година по-рано.
5. Почвата е прекалено алкална
Алкалните почви не са често срещано явление – това най-често е резултат от неправилни земеделски практики (ако сте увлечени от непрекъснато разкисляване). Почви с рН над 7,5 затрудняват усвояването на желязо от растенията, което е видно от силно пожълтелите листа.
Лесно решение е мулчирането с торф, листа или кора от иглолистни растения. Прави се през есента или пролетта, но след поникване на растенията.
6. Засоляване на почвата
Популярна народна мъдрост казва, че “недосолено е по-добре от пресолено” – това се отнася и до почвата. Засоляването на почвата се изразява в появата на белезникави следи от сол и се дължи най-често на неправилно подхранване с минерални торове.
Известно е, че солта се разтваря във вода и решението ще дойде след обилно поливане на почвата няколко пъти. Трябва да се получи излишък от вода – до 15 л на квадратен метър, но е важно да не прекаляваме и да превърнем участъка в кална локва.
7. Почвата е покрита с ръждиви петна
Оказва се, че не само металите, но и почвата може да “ръждяса”, както и растенията. Ако водата съдържа големи количества желязо или внасяме с минералното торене, този излишък излиза на повърхността на почвата, а може да се появи между жилките на растенията. Това често се дължи на наличието на патогенни гъбички.
В тези случаи почвата, освободена от растенията, се полива с гореща вода. Може да се използва препарат Фитоспорин М или негов аналог, които потискат действието на патогените. Поливането с дъждовна вода също дава положителен ефект.
Земята съвсем не е мъртва субстанция, която съществува сама по себе си. Всяка шепа от нея е изпълнена от много живи организми, имащи пряко влияние върху реколтата, а правилните и навременни грижи дават своите резултати.
