След натоварения летен сезон е време за почивка, но в списъка със задачи стои есенната обработка на почвата. Все по-често обаче се питаме наистина ли е необходима тази процедура, струва ли си да се отделя време и усилия за нея или може да се отиде направо на пролетна обработка. Мненията са различни, но надделява това, че плодородието на почвата зависи в известна степен от срочното и качествено изпълнение на това агротехническо мероприятие.
През зимата почвата се обогатява равномерно с хранителни вещества, внесени заедно с обработката, насища се обилно с влага, но същевременно не се уплътнява. През пролетта е много по-лесно да се извършат подготвителните дейности преди засаждане, но това далеч не са всички предимства.
Предимства на есенната обработката
Есенната обработка има много предимства, като някои от тях са съвсем очевидни, докато други не са толкова забележими, но всички те имат своя принос. Ползите са следните:
– внасяне на минерални и органични торове, които ще се усвояват по-лесно от растенията и дезоксидиране на почвата;
– плевелите няма да получат шанс за зимуване, а техните семена за по-нататъшно развитие, поради факта, че ще попаднат дълбоко в почвата;
– градинските вредители и техните ларви, а също и патогените, оказващи се на повърхността, бързо загиват от студа, вятъра, въздействия на химични препарати или храна на птиците;
– почвата става по-рохка, водо- и въздухопропусклива, през зимата по-лесно се насища с влага, не се уплътнява прекалено, а през пролетта по-лесно се затопля;
– изчиства се от плевели и растителни остатъци.
Недостатъци на есенната обработката
Любителите на биологичното земеделие не са привърженици на есенната обработка и имат своето основание, защото почвата е дом на много живи организми и всеки има своето място в това “царство”. Заедно с вредните обитатели на повърхността се появяват и полезните, благодарение на които почвата дължи своето плодородие и вероятността да загинат е еднаква.
Шансът за оцеляване на много плевели е голям, а при честа дълбока обработка на повърхността излиза по-слабо плодороден слой, структурата се нарушава и губи физични свойсва.
Тънкости при есенната обработката
Тук е важно да намерят своите отговори няколко въпроса - за кои почви, в кои климатични пояси, кога и как е правилно да се прилага есенна обработка?
Недостатъците ясно ще се проявят тогава, когато не е наложително и обратно.
Видът на почвата е много важен – за тежките, глинеси и уплътнени почви есенната обработка е наложителна, но рохките и леки почви се нуждаят от леко разхлабване. За песъчливите почви се прилага само пролетна обработка.
Климатът е друг важен фактор – в региони с горещ климат почвата е по-суха и не изисква честа обработка, а във влажните и студени региони на страната тази процедура е необходима, защото под влияние на студеното и влажно време почвата се уплътнява и става негодна за отглеждане на културни растения.
Привържениците на биологичното земеделие обичат да дават за пример горските екосистеми, но сортовите и хибридни растения не могат да оцеляват при тези условия.
Кога е добре да се прилага есенна обработка за получаване на положителен ефект – след прибиране на реколтата от късните култури и отстраняване на всички растителни остатъци. Препоръчително е това да стане в месеците октомври – ноември, в зависимост от метеорологичните условия, но преди силните валежи.
Как да обработваме почвата – това зависи от културите, които ще отглеждаме.
За картофи, моркови, цвекло, тикви, пъпеши и магданоз дълбочината е 25-30 см, а за домати, краставици, пипер, репички и бобови растения – 5-10 см.
За запазване на полезната микрофлора се препоръчва почвените слоеве да не се обръщат, а да се разместват. Корените на плевелите (особено едрите и многогодишни) е по-добре да се отстраняват, а не да се заравят.
Засяването на сидерати насища почвата с полезни елементи, разхлабва я на голяма дълбочина (до 2 м) и намалява активносттта на патогенната микрофлора.
Да обработваме или не – изборът е наш, но е важно да познаваме добре тънкостите при есенната обработка.
