Оборският тор действа като комплексен тор, който постепенно и равномерно захранва почвата с хранителни вещества. Той регулира състава на почвата, поддържа равновесието на хумуса, подобрява структурата и пропускателната способност. Хранителните вещества от оборския тор се усвояват много по-лесно от растенията, отколкото от минералните торове.
Състав
При ферментацията на оборският тор се отделят хуминови съединения (калиев и натриев хумат), които по естествен начин повишават плодородието на почвата, но може да причини и много вреди. Основните съставки на свежия продукт са азот, метан и калий. При ферментационните процеси температурата може да се повиши до 60-80 градуса по Целзий, което се оказват пагубно не само за кореновата система на растенията, но и за полезната микрофлора, както и за дъждовните червеи.
Подхранването само с оборски е едностранно, защото доминира азотът. Добре е да се комбинира с дървесна пепел, в която не се съдържа азот, но преобладават фосфорът и калият.
Важно е да знаем, че внасянето заедно на оборски тор и пепел е нежелателно, защото голяма част от хранителните вещества ще се превърнат в неразтворими соли, които не могат да се усвояват от растенията, но ако внесем оборски тор през есента, а пепел през пролетта – тогава всичко ще бъде наред.
Как не трябва да се използва оборски тор?
Оборският тор може да бъде вреден при:
– използването му в свежо състояние, защото потиска развитието на растенията, а може и да ги унищожи;
– ненапълно прегорялият оборски тор може да съдържа болестотворни бактерии и спори на гъбички, семена на плевели и яйца на паразити;
– поставянето на свеж оборски тор в ямките и редовете при засяването или засаждането на растения, защото ще изгорят корените им.
Свеж оборски тор се внася през есента на свободни площи.
Млечните разтвори са работещ вариант срещу брашнеста мана по краставиците
Прегорял оборски тор не трябва да се внася в количества, по-големи от препоръчителните – 10-15 кг на 1 квадртен метър. При завишени количества се увеличава съдържанието на нитрати.
Подхранването на ягоди с оборски тор ще доведе до разрастване на листната маса и розетката в ущръб на плододаването, както и създава огнища на гъбични заболявания.
Кои растения не обичат оборски тор?
Оборският тор е противопоказен при отглеждане на лук и моркови. Потиска развитието на цвеклото, ряпата и репичките, чесъна и бобовите. За тези култури е допустимо да се внася 1-2 години преди сеитбата.
Луковичните цветя не обичат пресен и ненапълно разложен оборски тор. При лалета, нарциси и лилии се внася 2-3 години преди засаждане.
Не трябва да се внася оборски тор и на астрите – заболяват от фузарийно увяхване, а латинките и тагетисите израстват на листна маса, но не дават цвят.
За повечето култури прекомерното внасяне на оборски тор е противопоказно, защото води до намаляване на имунитета и влошаване качеството на плодовете. При доматите и картофите се наблюдава по-често заболяване от фитофтора, а при краставиците – брашнеста мана. Клубеноплодните заболяват от сиво гниене.
Високите дози оборски тор водят не само до лошо съхранение на реколтата, но и до натрупване на големи количества нитрати.
