Синор.БГ вече продължава с темата за болестите, които застрашават складираните плодове от всички овощни видове. Късното кафяво гниене е една от тези опасности, които може да предотвратите. Причинителят е гъба, позната на специалистите като Monilinia (Monilia) fructigena, син. Sclerotinia fructigena. Нейният мицел се развива между клетките на плодовото месо, а на повърхността се явява спороношението, което образува туфи. Характерен признак за болестта е концентричното разположение на туфите.
Болестта може да се развие още в градините. Признаците могат да бъдат забелязани при наедряващите плодове и по-късно при достигане на консумативната зрелост. По кожицата на плода се явяват кафяви петна, които постепенно нарастват, докато обхванат целия плод. Той става негоден за употреба, а на по-късен етап се мумифицира. Непочистените мумифицирани плодове са източник на зараза.
Късното кафяво гниене е опасно най-вече за плодовете на семковите видове ябълка, круша и дюля, но може да повреди и сливите.
Черното гниене е друга гъбна болест. Причинителят е Physalospora mutila (Sphaeropsis malorum) и също започва в градините. Поразява листата, цветовете, младите клонки, а по-късно плодовете, достигнали биологична зрялост. Проявява се при превоза и запазването им. По заразените плодове се явяват тъмнокафяви петна, които са вдлъбнати. В петна има по-светли концентрични зони. Черният цвят идва от многобройните плодни тела, известни на специалистите като пикнидии.
Още една гъба може да причини черно гниене. Тя е известна и като кладоспориоза от името на патогена Cladosporium herbarum (Mycosphaerella tulasnei). Механичните повреди от градушка, насекоми, струпясване, слънчев пригор и др. улесняват проникването на патогена в растителните тъкани. По плода по време на съхранението от лентицелите (естествени порички) започват да се развиват черни петна. Повредата се разраства и може да обхване целия плод. Засегнатите части са оцветени тъмносинкаво. При влага се развива мицел с тъмнозелен цвят. Месестата част на плода потъмнява и загнива.
Кафяви петна по дюлятя, крушата и мушмулата е гъбна болест с причинител Diplocarpon maculatum (Fabrea maculata). Гъбата напада листата, леторастите и плодовете. По плода петната са кафяви. Имат назъбена периферия, а в средата черни асервули (специфични носители на гъбно сророношение). При силно нападение плодът е деформиран. Не е рядкост и напукването, което става врата за вторични гнилостни организми.
Болестта саждиви петна по ябълката и други овощни видове също е гъбна и застрашава плодовете след беритбата. Причинителят е известен на специалистите като Gloeodes pomigena (Phyllachora pomigena). Името идва от цвета на плесеновите колонии, развити по нападнатите зелени части. При сливане колониите засягат значителна част от плодовата повърхност. Такива плодове не издържат на лагеруване, защото са податливи на вторични гнилостни причинители.
Горчивото гниене е гъбна болест с причинител Trichothecium roseum. Най-често е установявана по складираните плодове. Признаците са външни и вътрешни. За външната проява са характерни розовите купчинки, образували се след първоначално кафяво гниене на тъканта. При разрез на плода е видно изпълване на семенната кутийка с розов мицел.
Мекото гниене е болест, причинявана от плесенни гъбички от рода Penicillium. Най-често специалистите установяват P. expansum (син. P. glaucum). Пеницилийното гниене е познато и при зеленчуковите видове. Характерни признаци са воднистите петна с жълт оттенък по повърхността на плодовете. Гниенето се развива в дълбочина и обпваща целия плод. С развитието на процеса от плода се излъчва алкохолен мирис. Образува се бледозелена плесен, която по-късно става сивкава. Плодовете се скашкват.
За предотвратяване и намаляване на загубите в плодохранилищата от първостепенно значение е растителната защита по време на вегетацията. При спазване на предписанията от специалистите от градините ще постъпва здрава продукция. Внимателната беритба и манипулирането на плодовете, използването на чист амбалаж, хигиенизирането на складовете и поддържането на оптимален режим на влага и температура в тях допълнително осигуряват здравето на продукцията.
Доц. д-р Антоний Стоев, ИПАЗР „Никола Пушкаров“ - София
