За момента ситуацията за зърнопроизводителите след валежите през последните две седмици се нормализира откъм влага, но най-критичният момент предстои през май и за есенниците, и за пролетниците, заяви в интервю за Българската телеграфна агенция Илия Проданов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Проданов изрази надежда стопаните да могат да приберат реколтата, като посочи, че май е рисков месец откъм бури и градушки.
По думите му ситуацията по отношение на очакваната реколта е нормална с изключение на някои региони в страната, където има прекалена суша, но те са на изолирани места.
Председателят на НАЗ обяви, че основният проблем, който стои пред земеделците в момента, е високата себестойност на производство и ниските изкупни цени. „Нашата задача е да произведем, ние на пазара трудно можем да влияем, по-скоро трябва да влияем върху себестойността си. Това може да стане с модерни технологии, с енергоспестяващи технологии, а от друга страна – с устойчиви на неприятели, болести и суша сортове и хибриди. Но най-важното нещо е напояването. За да можем да извадим продукция с по-ниска себестойност, за да сме конкурентни на международните пазари, на които оперираме", обясни той.
Проданов посочи, че през тази година цените на пазарите на зърно са явно надолу. Той коментира, че в момента не е ясна точната производствена стойност и себестойността ще е известна при реализация на добива. Продажната цена в момента е около 350-360 лева на тон пшеница.
Според него ако през последните години земеделските производители са имали печалба в порядъка между 10-20%, в момента се работи на загуба в подобен размер. „Част от малките стопани, които нямат натрупан оборотен капитал, продадоха своите стопанства на по-големи компании", подчерта председателят на НАЗ.
Той е категоричен, че трябва да намалят рентите. „Да, ние сами ги повишихме, но не ги ли намалим, ще бъдем неконкурентни на световния пазар", твърди Проданов. По думите му това е труден проблем за решаване, който не е по силите на една асоциация или на група от хора, а става дума за обществен консенсус.
Той съобщи, че в момента много усилено се работи по промени в Закона за водите. „От министерството на околната среда и води направиха няколко предложения към нас какво са готови да променят те, ние също дадохме нашите предложения към тях. Следващата седмица ще имаме отново среща и след нея ще направим обща среща при премиера, за да му кажем около какво сме се обединили. Надяваме се на политическа подкрепа да минат тези промени в зала", сподели председателят на НАЗ. Той смята, че най-важните промени, които трябва да бъдат направенив , са облекчаване на режима на водовземане от повърхностни води, а от река Дунав и някои по-големи реки да бъде изцяло на уведомителен режим; облекчаване на регистрацията на кладенци; съкращаване на сроковете и въвеждане на задължителни срокове за издаване на разрешения от басейновите дирекции.
По негови данни в момента в България вода за напояване се използва много малко и категорично не липсва вода заради земеделците. „Проблемите идват от една страна заради разрушената инфраструктура, а от друга – заради прекаленото използване на вода за енергийни нужди", посочи Проданов.
По отношение на модернизацията на сектор "Земеделие" той обясни, че през последните няколко години има известен спад в инвестициите и известно забавяне в развитието заради лошото състояние на сектора. Надяваме се това да е временно и след 2-3 лоши години да последват няколко хубави, за да продължим развитието, коментира той. Председателят на НАЗ припомни, че през последните 5 години много малко зърнопроизводители са успели да се включат в инвестиционните мерки заради мерките за чувствителните сектори. „Нашият сектор остана изолиран. Надявам се, че в новия програмен период ще се намери някакъв механизъм да има баланс и ще можем да участваме и ние, за да можем да обновим парка, който към момента започна да се амортизира", отбеляза той.
Проданов съобщи, че към момента членове на НАЗ са 2790 компании, обработващи 14,5 млн. декара.
