На 17 септември християнската църква почита паметта на света София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов, живели през втори век от новата ера и загинали като мъченици в името на христовото учение.
В живота на света София, чието име означава „премъдрост”, ярко отражение намират думите на апостол Яков, че "мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.
Христовата църква почита света София като мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. След мъченическата им смърт светицата ги погребала и три дни прекарала при гроба, молейки се усърдно на господа. В такова състояние предала душата си на спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.
От 777 година мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват във френската провинция Елзас.
Според българските народни обичаи на този ден жените замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с изобилието от есенни плодове. На 17 септември всеки трябва да прояви милосърдие към човек, изпаднал в беда - сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван.
На 17 септември имен ден празнуват София, Софи, Вяра, Верка, Вера, Надежда, Надин, Надя, Нада, Любов, Любомира, Люба, Любомир, Любо, Любен, Любчо.
