На 17 септември християнската църква почита паметта на светата мъченица София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. В същия ден се чества паметта на 156 мъченици във финикийския град Тир, пострадали при гонението на Максимиан през 310 г. и през следващите години.
Светицата е живяла през втората половина на първия век от новата ера. Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели – вярата, надеждата и любовта. С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим.
Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал че те изповядват християнската вяра.
Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора, за да ги преклони да се върнат към езичеството. По това време Вяра била на 12 години, Надежда - на 10 години, а Любов - на 9 години.
Императорът положил всички усилия, за да ги убеди да се откажат от християнската вяра, но трите дъщери останали непреклонни. Адриан се разгневил и заповядал да ги подложат на жестоки изтезания, а майка им била принудена да бъде свидетел на всичко това, проявявайки необикновена сила пред смразяващата гледка. Младите момичета не издържали на мъченията и починали, а императорът позволил на Св. София да погребе телата на обичните си дъщери. Точно след три дни умира и тя, а тялото й е погребано при тези на момичетата.
По традиция, жените на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с изобилието от есенни плодове.
На този ден всеки трябва да проявимилосърдие към човек, изпаднал в беда - сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван.
На 17 септември имен ден празнуват София, Софи, Вяра, Верка, Вера, Надежда, Надин, Надя, Нада, Любов, Любомира, Люба, Любомир, Любо, Любен, Любчо.
