На 17 септември християнската църква отбелязва паметта на света мъченица София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов, защитили вярата си в християнството през 126 г. от новата ера. Според преданието София била благочестива християнка, която след овдовяването си посветила грижите си на своите 3 дъщери – мъчениците Вяра, Надежда и Любов (в деня на смъртта им съответно са на 12, 10 и 9 години).
Заради привързаността си към християнството света София и нейните дъщери са жестоко наказани от римската власт по време на гоненията срещу християните. В житията се споменават императорите Нерон, Адриан, Траян, Диоклетиан, като варира начинът, по който е било изпълнено самото наказание. Значението на разказа обаче остава непроменено. Според някои изследователи става дума за компилация между житията на различни светци.
Често нехристияните, но и християните от разни изповедания) поради незнание, че Премъдрост божия означава е едно от имената на Исус Христо, допускат грубата грешка да считат, че храмовете с името „Света София“, посветени на Божия син, са наименувани не на него, а на света мъченица София.
София (Мъдрост) е премъдростта Божия, на която именно е кръстена светата мъченица, а не обратното, затова и нейните дъщери носят имената на основните „плодове“ на духа (Мъдростта), а именно Вяра, Надежда и Любов.
Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
