В края на май министерството на земеделието представи на своята интернет страница Националната програма за развитие България до 2030 години, която представлява детайлизирана стратегия за развитието селското стопанство през следващия програмен период. Бюджетното разпределение по тази програма със сигурност ще претърпи промени, тъй като общата финансова рамка на Европейския съюз, по която в момента се преговаря в Брюксел, тепърва трябва да бъде договорена и гласувана.
Синор.бг ще представи първоначалния проект за стратегия на агроведомството, защото браншовите организации очакват да бъдат информирани за прогнозното разпределение на евросредствата и за приоритетите в аграрната политика на страната до 2030 г. Въз основа на тях се очаква най-после да бъдат организирани реални дискусии, при които фермерите да дадат своите предложения по бъдещите политики в селското стопанство, а те със сигурност ще бъдат и икономически обосновани. И най-важното – тези предложения би трябвало най-после да бъдат включени в новата програма, където диспропорциите да бъдат смекчени.
Според документа ясно е очертан провалът на досегашното управление в агросектора, където в подцел 6.2 „Доходи на земеделските стопани” е записано, че въпреки субсидиите през 14-те години подпомагане по ОСП през първите два програмни период стандартът на българските фермери остава изключително нисък спрямо останалите държави в ЕС. Ако през 2018 г. в България предприемаческият годишен доход в селското стопанство е била 10 636 лв. на ГРЕ (т.нар. годишна работна единица), то в държавите в ЕС доходите са 27 549 лв., което е три пъти повече.
Виж, по отношение на предприемаческия доход от селското стопанство като процент от средното ниво за икономиката ни имаме значителен напредък. Ако в България този процент е 77, то в ЕС е 49,5%, но това по-скоро е показател за общия срив на останалите подсектори от българската икономика, където земеделието печели благодарение на европодпомагането и затова изпъква на фона на тежката и лека индустрия.
Като се мотивират с ниските доходи в земеделието, авторите на националната програма са решили да заложат значителна помощ за родните фермери от 9,8 милиарда лева по линия на директните плащания, които ще дойдат изцяло от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Отделно се предвиждат и 635 млн. лв., които ще бъдат отпуснати на фермерите за компенсирането на щетите от различните рискове. Тези средства ще отидат за ефективно противодействие на нарастващите рискове за земеделското производство, свързани с екстремни прояви на неблагоприятни климатични събития и разпространение на болести и неприятели по растенията и животните, ще се прилага комплексен подход, съчетаващ механизми за превенция и инструменти за намаляване на загубите за земеделските стопанства и за отрасъла като цяло вследствие възникването на кризи от различно естество. Целта е зЗемеделските производители да се насърчават да прилагат инструменти за управление на техния индивидуален риск.
На фона на тези 9,8 млрд. лв. ще ви информираме и за парите за приоритетните области, изредени в програмата до 2030 г. Според документа първият основен приоритет след 2023 година ще бъде преструктурирането на агросектора, което включва укрепване на дребните фамилни стопанства, постигане на подходящ баланс между растениевъдството и животновъдството и техните подсектори и навлизането на млади хора в земеделския бизнес.
Сегашната статистика сочи, че крайната продукция от зеленчуци и плодове като процент от крайната продукция на селскостопански стоки през 2018 година е съставлявала едва 11,3%. В същото време в Европейския съюз този дял е цели 20,3%. Именно затова и до 2030 година министерството на земеделието залага производството на плодове и зеленчуци да достигне поне 20 на сто от цялото селскостопанско производство.
България изостава от ЕС и по отношение на продуктите от животновъдството. Към 2018 година крайната продукция от животновъдството е съставлявала 25,6% от крайната продукция в сектора, докато в ЕС този дял е цели 45,2%. Затова и към 2030 година министерството ще въведе такива помощи, които да увеличат този дял от 25,6 на 30 процента.
За да намали диспропорциите в подпомагането, в програмата е записано, че само за растениевъдството, което е първи приоритет, за 7-те години от 2023 до 2030 г. ще бъдат отпуснати 1,5 милиарда лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет. С тези пари се очаква до 2030 г. „да се удвоят производителността и доходите от селското стопанство на малките производители на храни, по-специално на жените, коренното население, семейните фермери, животновъдите и рибарите, включително чрез сигурен и равен достъп до земя, други производствени ресурси и вложения, знания, финансови услуги, пазари и възможности за добавяне на стойност и нестопанска заетост”, се посочва в документа.
По отношение на животновъдството, което е втори приоритет, до 2030 г. ще бъдат осигурени 2,5 милиарда лева. Тук администрацията обещава да обърне по-специално внимание на чувствителните сектори като млечното и месодайното говедовъдство, биволовъдството, овцевъдството и козевъдството, както и на пчеларството. Щели да се създадат и условия за по-добрата пазарна реализация на продукцията.
Наръчникът за зелените практики
За да се повиши стандартът на живот, в програмата се предвиждат още 2,5 млрд. лв. от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и бюджета. Чрез тях се цели бъдат изпълнени мерките на ООН за устойчиво развитие, по-конкретно за стимулиране на устойчиво селско стопанство. Затова и в подцел 2.3 на програмата е записано, че с тези „2,5 млрд. лв. до 2030 г. трябва да се удвоят производителността и доходите от селското стопанство на малките производители на храни”.
Още 1,2 милиарда лева са заложени за подцел 6.1. „Икономически потенциал на малки земеделски стопанства”. Тук се очаква да средствата да се вложат за повишаване на икономическия потенциал и подобряване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства. Парите ще идат за инвестиции за модернизация и внедряване на иновативни решения, подобряване на пазарния им достъп, повишаване на знанията и професионалните умения на стопаните, ще се прилагат механизми за по-балансирана подкрепа на доходите им, се посочва в документа.
Малките фермери получават основно и обезщетенията, осигурени по линия на районите с природни или други ограничения, където до 2030 г. ще бъдат отпуснати още 400 милиона лева.
Отделно само за насърчаване на младите фермери се предвиждат 428 милиона лева. Или ако обобщим, общият бюджет по основните приоритетни области в земеделието, които ще се подкрепят до 2030 г. се очаква да бъдат осигурени 6,028 милиарда лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет.
Във втората част от Националната програма до 2030 г. за развитието на усвойчиво земеделие до 2030 г. очаквайте разпределението на бюджетите за зелена икономика, конкурентно селско стопанство и подпомагане на рибарския и горски сектори
