Честите дъждове в края на пролетта и началото на лятото не позволиха на много овощари да проведат своевременно пръсканията срещу вредителите и това се отрази на фитосанитарната обстановка в овощните градини. Сериозни поражения нанесоха листните въшки на младия прираст на черешовите, сливовите и ябълковите дървета. Наред с тях дърветата атакуваха и насекомните вредители като прасковения клонков молец, пеперудите, чиито гъсеници са известни като плодови червеи и др.
Болестите, които нанесоха по-сериозни поражения в периода, бяха: кафявото гниене по вишните и черешите, огненият пригор по крушите и брашнестата мана по ябълката. Проявяват се ясно и признаците на струпясването по листата.
Справянето с посочените поражения налага комплекс от мерки, с които да бъде подобрена хигиената в овощните градини. На първо място са резитбените операции. Стопаните трябва да изрежат нападнатите части в дървесната корона. Това са листата, скупчени като мръсни лепкави топки в периферията на черешовите леторасти. При ябълките и сливите деформираните леторасти също трябва да бъдат почистени. При тежки поражения резитбата трябва да стане до първото здраво разклонение. При установени признаци на огнен пригор, наподобяващи обгорени и завити като куки върхове на леторастите, повредата трябва да бъдат изрязана с 15 – 20 см здрава дървесина под нея. При съмнение за развитие на болестта под кората на дърветата (системна форма) трябва да бъде потърсена консултация със специалист по растителна защита. Ако това е при млада фиданка, тя трябва да бъде изкоренена, изнесена от насаждението и изгорена на подходящо място.
Леторастите, развили се от спящи пъпки във вътрешността на дървесната корона, също трябва да бъдат почистени до основа. Като цяло посочените операции не само отстраняват повредите, но и осигуряват по-добро проветряване на короната, а това е полезно срещу развитието на гнилостни микроорганизми и насекоми като кръвната въшка.
Окапалите под короната на дървото завръзи трябва да бъдат проверени за червивост. Това е много важно за ябълката и крушата, където вредят гъсениците, известни като плодови червеи. По клоните на черешите не трябва да остават плодове. Плодовете под короната трябва да бъдат събрани и унищожени вън от градината. Това са мерки срещу болестта кафяво гниене и насекомния вредител черешова муха.
Преовлажняването на почвата също има нежелани последици. Стопаните могат да забележат признаци на неинфекциозна хлороза. При възрастните черешови дървета листата на клоните в долните етажи често жълтеят и окапват. Наред с това в основата на скелетните клони и основните скелетни разклонения може да започне смолотечение.
Опасността от преовлажняване налага стопаните на по-големи градини да проверят дренажа в участъци, където се явяват посочените симптоми. Срещу неинфекциозната хлороза има препарати за листно подхранване. Добре е тяхната употреба да стане след преглед от специалист по растителна защита, а при възможност и след почвен и листен анализ за състава на макро- и микро елементите: азот, фосфор, калий, желязо, манган, мед и др.
При пропуски в растителната защита болестите не прощават!
Подходящи продукти за растителна защита (ПРЗ) след проведените агротехнически мероприятия са фунгицидите: белис (срещу брашнеста мана и някои болести по плодовете), делан 700 ВДГ, децибел МАКС (срещу струпясване по ябълки и круши)и др. Медсъдържащите фунгициди имат широк спектър на предпазно действие срещу причинители на гъбни и бактерийни болести. Употребата им е много полезна след градушки, каквито не са изключени в предстоящите летни месеци.
Подходящи инсектициди са: афикар 100 ЕК, волиам тарго 063 СК, делегат 250 ВГ, карате зеон 5 КС (срещу плодови червеи, листоминиращи молци и др.) и др. Срещу акарите ефикасни са: апачи ЕВ, аполо 50 СК, вертимек 018 ЕК, диабло Ск и др.. В регистрите на БАБХ с акарицидно действие е посочен и волиам тарго 063 СК.
Всички ПРЗ имат указания за употреба, най-важни от които са: прицелни вредители, доза (концентрация), токтсичност за топлокръвни и карантитен срок. Употребата им не бива да вреди на пчелните семейства. Това налага своевременно уведомяване на пчеларите, както и употребата в подходящи часове на деня и метеорологични условия.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”,
София
