Столбурът е много опасно заболяване, имащо особено голямо икономическо значение за средноранните и късни сортове домати – може да унищожи до 80% от реколтата. Болестта напада всички култури от сем. Картофови. Съхранява се и се разпространява от зимуващите ларви на цикадата Hyalesthes obsoletus. По-голямата популационна плътност на този вид цикада се обуславя от масовото заплевяване на площите в България с поветица, паламида, магарешки бодил, живовлек и други многогодишни бурени.Тя мигрира към края на май и юни и напада и други растения.
Симптоми
Общото развитие на болните растения се забавя, а горните листа са хлоротични и дребни. В някои случаи листата са по-малки, а в други силно деформирани и от тях остават само отделни части.
Сярата като ценен хранителен елемент, фунгицид и инсектицид
Жилките от долната страна на листата са силно изпъкнали и имат антоцианово оцветяване.
Най-характернят признак на заболяването е деформацията на цветовете, чиито чашелистчета са силно уголемени. Те могат да бъдат единични или срастнали, образувайки „камбанки“. Наблюдава се и повреждане, при което чашелистчетата не се разрастват, а дръжките в горната си част са дълги и удебелени. Останалите части на цветовете – венчелистчета, тичинки и плодници остават зелени и малки. Увредените от болестта цветове са стерилни. Малкото количество образували се плодове преди съзряване се оцветяват неравномерно. Със столбур могат да се заразят и вече образувалите се завръзи, но те се развиват бавно, остават дребни, твърди и негодни за консумация.
Възбудител на болестта столбур
Причината за заболяване на доматите от столбур са фитоплазмоподобни организми (PhLO). Цикадите само съхраняват и пренасят патогена, а когато растенията, в чиято коренова система зимуват са болни, тогава преносителите, притежаващи изключителна подвижност, по много устойчив начин предават заразата върху здравите растения. Динамиката на разпространение на болестта съответства на числеността на преносителите. Летежът на цикадите е 2-2,5 месеца с максимум през юли. Инкубационният период на болестта е 30-35 дни и достига своя пик през август и началото на септември. Цикадите смучат сок от растенията и на мястото на убождане се наблюдава малко светло петно, но пряката повреда няма особено икономическо значение – опасно е пренасянето на заразата, което продължава до края на живота на цикадите.
Борба със столбура
Няма регистрирани препарати за растителна защита срещу столбура, както и устойчиви сортове. Борбата е превантивна, а срещу цикадата може да се използват препарати като: Моспилан СП, Агрия 1050, Конфидор енерджи ОД, Газел, Метеор и др. Пръскат се не само културните растения, но и плевелите наоколо, като това трябва да започне седмица след засаждане на доматите на постоянно място. През юни се правят поне две обработки през 10-12 дни.
Освен борбата с цикадите превантивните мерки включват и други мероприятия:
– унищожаване на гостоприемниците, които са източници на заразата и заразените културни растения, защото болестта се предава много бързо от болните на здравите;
– засаждане на репелентни растения между доматите – босилек, мащерка, тагетис, циния, червено цвекло и др;
– засяване на кулисни култури като слънчоглед, царевица, захарно сорго, слънчоглед около насажденията с домати, които ограничават разселването и разпространението на преносителите.
Столбурът не се пренася чрез семена.
Борбата е доста трудна предвид масовото заплевяване на големи площи и бързото развитие и мигриране на цикадите. Важно е да се знае, че с увеличаване на надморската височина плътността на популацията им постепенно намалява.
