С петиция до парламента, министър председателя и министрите на земеделието, околната среда и здравеопазването от екологичното сдружение „Агролинк” призовават да се въдеде забрана в употребата на глифозат в обществени и частни неземелски площи в България. Мотивът е, че като широкоспектърен системен хербицид, той вреди изключително много на пчелите и други полезни за природата насекоми, както и индиректно на човека.
Затова от „Агролинк” съветват настояват да се забрани използването на глифозат и глифозатсъдържащи хербициди в зелените площи в детски градини и детски площадки, частни овощни и зеленчукови градини, спортни площадки и стадиони, голф игрища, паркове и зелени площи в населени места и зелени площи в бизнес и жилищни комплекси и междублокови пространства.
Глифозатът е действащото вещество в хербицидите, произвеждани под търговските наименования Roundup (Раундъп), NASA и много други. Използва се в борбата с плевелите и е най-използваният хербицид в света.
От „Агролинк” припомнят, че вече 39 страни по целия свят са приложили различни нива на забрана за използването на глифозат, като Люксембург е първата страна в ЕС, която наложи тотална забрана на глифозатсъдържащи хербициди от първи февруари 2020 г.
Белгия, Италия, Франция и Малта забраниха използването на глифозат при третирането на обществени и частни градини, паркове и места за спорт.
Преди това, през 2018 г. Чехия, Италия и Дания забраниха третирането на земеделските култури преди прибирането на реколтата, за да не остава в храната.
През юли 2019 aвстрийският парламент гласува за тотална забрана на глифозата, която все още не е влязла в сила. През 2019 г. Ангела Меркел заяви, че глифозатът ще бъде забранен до 2023. В Нидерландия е забранено използването на глифозат за нестопански цели.
А от 1 януари 2020 г. във Франция е забранено използването на опасни пестициди, вкл. и глифозат на разстояние по-малко от 20 метра от сгради, в това число училища, домове, офис сгради, както и за частни градини и лозя. За прилагането на на наредбата са отделени 25 млн евро, а други 14 млн ще подпомогнат изследванията за въздействията на химикалите върху човешкото здраве и околната среда.
През 2015 г. след обстойно изследване Световната здравна организация определи глифозата като вероятно карценогенен. Доказано е, че той причинява Неходжкинов лимфом - летален рак на имунната система. Масово измират пчели, други опрашители и птици в България поради свръх използване на земеделски биоциди, вкл. и глифозат.
Глифозатът има пряко въздействие върху здравето на фермерите и дребните градинари, които го използват. В САЩ срещу Байер/Монсанто, производителя на Roundup са заведени над 10 000 дела от фермери. В последното дело Байер/Монсанто е осъден да заплати 2.424 млрд долара за увреждане и причинени ракови заболявания.
Глифозатът не остава само в почвата, но и в преработените продукти като хляб, бира и други, в чиито състав са използвани култури, третирани с глифозат. Глифозат има и във водата, която пием.
Сдружението АГРОЛИНК е член на Коалицията „За да остане природа в България” е основана от Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българската фондация “Биоразнообразие”, Информационния и учебен център по екология, Сдружение “Агролинк”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „За Земята”, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, ИУЕК към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, и WWF Дунавско–Карпатска програма България. В момента Коалицията се подкрепя от повече от 50 организации.
