Четиридесет дни след великото си възкресение Иисус Христос се явявал многократно на учениците си, разяснявайки им Светото писание. На 40-я ден той се явил за последен път, като ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар), беседвайки с тях. Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство.
Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват божията промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които отецът е положил в своя власт". Господ отново им изяснил слизането на светия дух, което се извършва на Петдесетница и неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява църквата христова.
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал към небето при своя небесен отец. Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на възнасящия се господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както го видяхте да отива на небето". Така небесните вестители потвърдили думите на Христа за второто велико негово пришествие и следващия от това всеобщ съд.
Празникът на славното възнесение господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението си Христос завършва делото на спасението. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, денят на Спасителя.
В народните обичаи Спасовден е свързан с култа към събудената природа и силата на билките. Празникът предхожда Еньовден и е свързан с дълбоката митология на русалките, които лекуват хората.
Спасовден е и професионалният ден на хлебари и сладкари. Имен ден отбелязват хората с името Спас, Спаска, Спасимира, Сотир и др.
