На 40-я ден след възкресението на Исус Христос, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден, християнската църква отбелязва празника Възнесение Господне или Възнесение Христово. Според свидетелствата на апостолите на този ден синът господен, Спасителят на човечеството, се възкачва на небето. Затова и народът нарича празника Спасовден.
Денят е свързан и с редица народни обичаи, датиращи от древността. Казвало се, че „дойде ли Спасовден – идва и жътвата“, затова и земеделските стопани започват активна работа на полето след този ден. А ако на Спасовден вали, тогава и годината ще бъде плодородна.
Днешният ден е свързан с друг обичай, сред които най-широко разпространен в миналото е ходенето на росен. Той е свързан с по-широката система от обичаи около Русалската неделя – седмица на сезонна поява и активност на русалките. Те са митични същества, сходни със самодивите, които през тази седмица сеят по нивите магическа роса, даваща плодородие и определяща реколтата. Преди това сеене, през нощта срещу Спасовден, те се украсяват с цветето росен, което берат по ливадите. Ходенето на росен е обичай, при който хронично болни прекарват нощта в тези росенови ливади, очаквайки магическите сили на русалките да излекуват болестта им.
Ходенето на росен е български обичай, широко разпространен не само в България, но и и сред бесарабските българи. Изглежда да е много стар, защото в старобългарски църковни текстове се осъждал като нехристиянски. Основава се на вярване в съществуването на русалките и в това, че те берат росен в навечерието на Спасовден. Смятало се, че докато берат росена и се подготвят за сеенето на росата на следващия ден, те са в особено добро настроение и са склонни да приложат необикновените си умения за излекуването на тежки болести.
На днешния ден имен ден празнуват Спас, Спаска и Стас. Честит празник!
