Грахът се отглежда у нас като пролетна култура.Той се засява рано през пролетта, поради което усвояването на хранителните вещества се затруднява от ниските температури. Не е взискателен към почвените условия. За ранните сортове се предпочитат по-леки почви, а за сортовете грах с по-дълъг вегетационен период - по-тежки и влагоемни терени. Грахът не понася кисела реакция на почвеният разтвор.
Изискванията на граха към съдържанието на хранителни вещества в почвата са малки. Поради голямата си усвоителна способност на кореновата система, грахът може да използва и трудноразтворимете фосфати в почвата. При торене на посев грах с високи азотни норми се развива буйна вегетативна маса, води до забавяне на настъпването на техничиската зрялост, намалява се грудкообразуването. Фосфорът и калият стимулират образуването на грудките.
Многоядни бръмбари застрашават културните растения
Фосфорните и калиевите торове трябва да се внасят през есента с дълбоката обработка на почвата вдоза 2-2.5кг троен суперфосфат и калиев тор на 100кв.м площ. Преди сеитбата се внасят 1.5-2кг амониева селитра или 1-1.2 кг карбамид на 100 кв.м площ.
При засяването на граха след добре торен прещшественик посевът не трябва да се тори с азотни торове. През вегетацията може да се извърши едно листно подхранване. За препоръчване е да се използват листни торове с превес на фосфор и калий всъстава им.
На кисели почви грахът страда от недистиг на молибден, което води до силно понижавене на добивите. Затова най-добре е на такива почви да се внесе почвено по 0.5 г натриев молибдат на 100 кв.м или да се третират семената с 5г натриев молибдат за 1кг семена преди сеитбата. Може да бъде извършено и двукратно листно подхранване-първото в началото на развитието на растенията и второто - преди цъфтежа. За целта трябва да се използват листни торове с по-високо съдържание на молибден, кото стриктно се спазват указенията, които са посочени върху етикетите.
