Пиперът е капризна култура, която се нуждае от качествени и навременни грижи. Обича почви с неутрална реакция, проветриви и добре огрявани от слънцето терени. Независимо от факта, че не страда от липса на “апетит”, не обича пренаторяване с азот и други минерални вещества, свеж оборски тор, а също и преовлажняване.
Шахматна схема за засаждане на пипер
Пиперът е култура, която не понася сгъстено засаждане, затова и се засажда по различни схеми, но по-популярни при браздовото отглеждане са 60/15, когато растенията са по едно в гнездо, и 60/30 - когато растенията са по две.
При механизирано отглеждане се практикува засаждане на двуредови и триредови ленти. Изборът на схема се определя от много фактори, по важни от които са сортовите особености, наклонът на терена, начинът на поливане и др.
Шахматната схема представлява комбинация от различни начини на засаждане, но характерното е това, че се засаждат по две растения в едно гнездо на разстояние 5-7 см, а в съседните редове се разполагат шахматно.
Засаждането на две растения в едно гнездо е отдавна позната практика при браздово отглеждане. Обикновено добивността е значително по-висока, но има и други предимства – листата на двете растения помагат взаимно да се защитят от слънчевото изгаряне, както и да съхранят по-дълго влагата в почвата.
Засаждането по двойки е приложимо предимно при ниско- и среднораслите сортове пипер, които не изискват формиране. Не е невъзможно и при някои от високораслите, но разстоянието между растенията трябва да се увеличи до 10 см, за да им се осигури необходим комфорт.
Разсадът може да се отглежда поединично или по две растения в контейнер, но трябва да бъде съобразено със сортовите особености.
В два съседни реда растенията се разполагат шахматно на разстояние 30 см, което осигурява по-добро проветряване. Разстоянието между редовете е 30-35 см (зависи от сорта).
Пиперът е “лакомник”, който поглъща всичко, което му се предложи, но при засаждане е важно да се акцентира върху тези компоненти, които са отговорни за развитието и плододаването:
– суперфосфатът (½ чаена лъжичка на растение), добавен в ямките ускорява темповете на адаптация и активира развитието на кореновата система;
– добре узрял компост (по една шепа в гнездо);
– прегорял оборски тор (по една шепа в гнездо);
– дървесна пепел (по една чаена чаша в ямка), но ако е правено есенно разкисляване на почвата, количествата трябва да се намалят на 1-2 супени лъжици;
– лучени люспи (заливат се с гореща вода и престояват до охлаждане), които служат като тор, а същевременно са естествена защита срещу болести и вредители, атакуващи растенията през почвата.
Внасянето на азотсъдържащи вещества в по-големи количества не е желателно, защото азотът стимулира израстването на листата маса и забавя плододаването.
Опитните производители използват и други народни средства за подхранване, стимулиране и предпазване на растенията. Любопитно е използването на птичи пера или пух, за които се твърди, че са много ефикасни. Те подобряват почвената структура, насищат я с кислород и влага в оптимални количества, поддържат я рохка и са добра примамка за полезни насекоми и червеи. Не на последно място е подхранването на почвата с важни елементи, съдържащи се в птичите пера – калий, калций, желязо и манган, а кератинът, предпазващ перата от омокряне съдържа допълнително азот, кислорород, сяра и силиций. Могат да се използват без предварителна обработка, като се поставят директно в ямките (по една шепа) или се компостират.
