Между 3 и 10 процента по-ниски добиви от пшеница се предвиждат тази година, като от декар средно ще бъдат получени около 485 килограма, сочат прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Експертите припомнят, че световният анализатор JRC-Mars има малко по-високи очаквания за българската реколта със среден добив от декар – 493 кг., или 4,93 т/ха.
Общото производство от хлебно зърно в страната не се очаква да надмине 5,9 млн.т.
Почти аналогични са предвижданията и за реколтата от ечемик, където по оценки на САРА от декар ще се получат по 447 кг, или 4,47 т/ха. По-големи са очакванията на JRC-Mars - 4,73 т/ха. И при двете прогнози се очаква спад на годишна база от 3 до 9 процента. Общото производство тази година може да доближи 550 хил.т, което се доближава до миналогодишните количества, посочват от САРА.
Неблагоприятни са прогнозите и по отношение на рапицата. Според месечния анализ на САРА средният добив за 2020/21 се оценява на 2,64 т/ха, или 264 кг от дка. Предположенията на JRCMars са за добив от 2,86 т/ха, или 286 кг от дка. Общото максимално количество на добитата рапица се прогнозира на 410 хил.т., което е с 3% под нивото от 2019 г.
Предварителните данни на министерството на земеделието за площите и добивите при пролетниците показват едно очаквано увеличение на реколтираните площи с царевица за предходната година от 560 хил.ха., дължащо се на стабилните цени и възвращаемост в сравнение със слънчогледа и другите зърнени и маслодайни.
Според икономистите от САРА при новата реколта се очаква царевицата да се засади върху 520 хил.ха, или 5,2 млн. дка. По статистически данни площите със слънчоглед от предходната година са се увеличили до 815 хил.ха – тенденция на покачкване от послединте 3 години.
Тази година обаче ще има спад и в площите със слънчоглед. Очакванията са те да достигнат 755 хил.ха., или 7,550 млн. дка.