Актуалните данни на Министерството на земеделието и храните за размера на площите, засадени със зеленчуци, показват, че към 6 юни тази пролет най-голям отлив има в производството на картофи и зеле (намалението е съответно с 24,6% и с 22,5%), докато при ягодите орязването на площите е само с 4,2%.
Към 6 юни градините с картофи са върху 63 160 дка, а със зеле – 2 310 дка. Без съществена промяна спрямо миналогодишните данни има при засадените градини с пипер, където са засадени 16 370 дка (- 0,1%). Спад има и при оранжерийната продукция, където през тази пролет с домати са засадени 3 630 дка, което е с 4% под миналогодишното производство. При краставиците тази пролет се очаква реколта от 2 520 дка, или спадът е с 1,9 на сто спрямо пролетта на 2023 г.
По отношение на зърнените култури, оперативните данни към 6 юни 2024 г. показват повече площи при ечемика (с 35,7%) и при тритикалето (с 25,3%) в сравнение с предходната година, докато при останалите основни есенни култури тези площи остават под миналогодишните си нива – с 4,1% при пшеницата и с по около 20% при маслодайната рапица и ръжта.
Ако миналата стопанска година 2022 – 2023 г. с ечемик са били засети над 1,1 млн. декара, то през миналата есен площите с това зърно вече надхвърлят 1,6 милиона декара.
По последни данни засетите площи с маслодаен слънчоглед и пролетен ечемик изпреварват, макар не съществено миналогодишните съответно с 1,6% и 5,3%. Тази пролет със слънчоглед са засети над 8,4 млн. дка, при близо 8,3 млн. дка през миналата пролет.
В същото време при царевицата се отчита известно намаление и към 6 юни се отчита, че тези посеви са с 1,4% по-малко от пролетта на 2023 г. Тази пролет площите с царевица са над 4,479 млн. дка, при 4,849 млн. дка – през пролетта на 2023 г.
На този етап и при трите основни типа тютюн разсадените площи надхвърлят тези от предходния сезон. По-съществено е повишението за типовете „Вирджиния“ (с 35,4%) и „Бърлей“ (с 46,2%) и слабо изразено – за тип „Ориенталски“ (с 1,6%).
