Сливата е овощна култура, която намира добри почвено-климатични условия за отглеждане в цялата страна. Тя има висока студоустойчивост през фенофазата на дълбок покой – издържа на температури до минус 30 градуса по Целзий. По-голяма част от сортовете проявяват определени изисквания към въздушната и почвена влага и са особено чувствителни на засушаване, когато се формира костилката – непосредствено след прецъфтяване.
Случва се, когато сливовите дървета са отрупани с плодни пъпки, а реколтата е много слаба. Причините могат да бъдат различни, но вредителите често нанасят огромни щети, а остават почти невидими. Важно е да се познават добре и борбата с тях трябва да започне отрано.
Сливови плодови оси
Осите зимуват в почвата на дълбочина 2-20 см (зависи от структурата на почвата) като лъжегъсеници, завити в плътен пашкул. Какавидират напролет, когато температурите достигнат 9-10 градуса. През пролетта, преди цъфтежа, възрастните индивиди излитат от земята и започват да снасят яйца. Те са топлолюбиви и светлолюбиви и летят интензивно през най-топлите часове на деня. Основна вреда нанасят ларвите, които изяждат завръзите. Средно възрастните снасят 20-30, а понякога до 60 яйца. Всяка ларва може да повреди до 6 плода, в зависимост от големината им.
Тези малки вредители се движат известно време по повърхността на цветовете, а след това навлизат в младите завръзи, като се хранят с вътрешността им и ги изпълват с черна саждива материя. При отваряне повредените плодове издават неприятна миризма. Те падат заедно с дръжката и върху тях има един или два малки отвора (единият е входен, а другият изходен). След това търсят подходящо място за заравяне, но в границите на проекцията на короната.
В годините на масово нападение осите унищожават напълно реколтата. Трудно могат да бъдат победени тези вредители, но е важна навременната намеса. Контролът включва събиране на окапалите плодове и последваща дълбока обработка на почвата, с което се цели намаляване на изходната инфекция. Химично третиране се провежда преди и по време на яйцеснасянето – срещу възрастните насекоми и след окапване на венечните листчета срещу ларвите.
Подходящи регистрирани препарати са Децис 2,5 ЕК и Суми Алфа 5 ЕК, но могат да се използват и неоникотиноиди непосредствено след цъфтежа – Актара, Конфидор и Калипсо.
През последните години се наблюдава нашествие от напозната у нас костилкова оса, която превзема непрекъснато нови територии. Тя е разпространена предимно в Русия, Молдова, Румъния и Украйна. Възрастните насекоми са дребни оси.
Сливовата костилкова оса развива едно поколение годишно и зимува като ларва в костилките на окапалите плодове. В началото на април какавидират, а след 2-3 седмици, може и месец, възрастните оси изгризват малък отвор в стената на костилката и излитат. Те са активни при температура 16-18 градуса и започват да снасят яйца (3-4 денонощия след излитане). Женските пробиват зелената обвивка на плодовете и полагат по едно яйце до невтвърдената костилка. В мястото на пробиване се отделя капка смола. Плодовитостта на костилковата оса е 30-40 яйца, чието ембрионално развитие е 15-20 дни. Ларвите се хранят с вътрешността на костилката (ядката). Повредените плодове спират да растат, променят цвета си, пожълтяват и окапват (масово е през юни и юли), загниват и изсъхват. Ларвите продължават да се хранят още месец, но след това изпадат в диапауза и остават в костилката да зимуват.
Борбата със семеяда е трудна и изисква да се проведе в правилния момент – тя е срещу възрастните оси преди да снесат яйцата си. Провеждат се две поредни пръскания преди цъфтеж или непосредствено преди връзване на плодовете. За по-сигурен резултат се налагат повече третирания.
Сливов плодов червей
Той е разпространен в цялата страна и е сериозен неприятел по сливовите насаждения. Гъсеницата причинява червясване на плодовете. В някои години може да бъде унищожена до 80% от реколтата. Възрастното насекомо е голяма пеперуда – при разперени криле може да достигне до 15 мм.
Сливовият плодов червей развива 2-3 поколения годишно и зимува като гъсеница в плътно копринено пашкулче, което се скрива в пукнатини на кората на сливови и други съседни дървета в овощната градина. Гъсениците какавидират през пролетта. Летежът започва в края на април и началото на май и продължава до юни. От началото на юли започва развитието на второ поколение, като всяка женска снася 18-68 яйца. Повредените плодове престават да нарастват, придобиват виолетов отенък и окапват заедно с намиращите се в тях гъсеници.
Срещу отделните поколения се извършват от едно до три третирания. Използва се Децис 2,5 ЕК, Дурсбан 4 ЕК, Пиринекс 48 ЕК, Димилен 25 ВП, Суми Алфа 5 ЕК и др.
Сливова листна въшка
Сливовата листна въшка се заселва от долната страна на листата. Въшките смучат сок от главния нерв, изтощават листата и им пречат да се развиват нормално – загрубяват и стават чупливи. Върху горната част на листата се появява лъскава, лепкава течност, която вредителите отделят от тялото си. Тя затруднява физиологичните процеси, което води до пожълтяване и опадане на листата.
Борбата срещу всички видове листни въшки се води по химичен начин. Могат да се използват и широкоспектърни инсектициди, но е важно намесата да е навременна. Балансираното поливане и азотно торене влияят върху интензивността на развитие на въшките и могат да съдействат за ограничаване на размножаването им.
Галообразуващ сливов акар
Акарите започват да се излюпват преди цъфтеж и продължават дейността си до късна есен. Зимуват възрастните женски форми в галите, които се образуват върху клоните на нападнатите сливови дървета. Може в галите да има единични яйца и нимфи, но винаги преобладават женските.Във всяка гала се срещат между 100 и 500 екземпляра и се развиват три поколения годишно.
Превантивните фитосанитарни мерки включват дълбока почвена обработка и унищожаване на растителните остатъци, а също поддържане на по-висока почвена и въздушна влажност.
Развитието им може да бъде ограничено с пръскане в период на покой – Акарзин 3 %, Паразомер 3%, които действат на принципа на задушаване. През вегетационния период срещу активните форми се прилагат специфични акарицидни препарати.
