Сливата е много придирчива към условията на отглеждане и особено към микроклимата, затова и пред много производители стои въпросът как да се повишат добивите от този прекрасен плод. В нашата страна има няколко региона, известни с качествената сливова продукция – Кюстендилски и Троянски. Но има и места, където да се повишат добивите съвсем не лесна задача, защото оказват влияние цял комплекс от фактори.
За да промените тази ситуация, ви предлагаме няколко възможности да добра реколта.
Избор на сорт
Решаваща роля за плододаването за всеки регион оказва правилния избор на сорт. Не напразно специалистите съветват да не се впускаме в рекламни новини, а да потърсим районираните форми. Това е валидно за много култури, но за сливата особено. За по-студените региони сливите трябва да бъдат с по-късни срокове на цъфтеж, защото е много чувствителна към зимните и повратни студове.
Избор на няколко сорта
Сливата изолирано има много ниска плодовитост, защото се нуждае от кръстосано опрашване. Ако в близост се засадят няколко сорта (2-3) е добре, но колкото са повече, толкова по-добре. В този случай даже при частично самоопрашващите се сортове ще се увеличат добивите.
При сливата проблемът е в наличието на няколко разновидности. Взаимно опрашване е възможно във всяка от тези групи, но не между тях. Необходимо е да се засаждат няколко сорта от една група, а освен това трябва да бъдат със сихронен цъфтеж.
Присъствие на насекоми-опрашители
Цветният прашец при сливата не се разнася от вятъра, а от насекоми. В районите с широка употреба на химикали те значително намаляват. Правилната и дозирана употреба на пестициди подобрява шансовете за възстановяване на екологичния баланс и успешното опрашване на сливите.
Защита от замръзване
Дори зонирани сортове много често страдат от повратните студове. Правилният избор на защитено място е много важен и намалява риска от измръзване. Опасността е по-голяма в ниските басейни и на откритите хълмове. Цъфтящте дървета могат да бъдат опазени, ако се покрият с плътен микрофибър, дим или обилно дъждуване непосредствено и по време на замръзване.
Интересно е, че обработването на дърветата след листопад или до вегетацията с железен сулфат (300 грама на 10 литра вода), като профилактика срещу заболявания, води до забавяне на цъфтежа с 1-2 седмици и може да предпази от измръзване.
Формиране на короната
Регулярното кроене на сливата, провеждано през пролетта, преди набъбване на пъпките е благоприятно за плододаването. Почистването на лакомниците и сгъстените клони увеличава количеството на плодните пъпки.
Поливане
Сливата не обича застояла вода в зоната на корена и шийката и не се нуждае от оформяне на пристволова ямка за поливане, но културата изпитва остра нужда от поливане.
Когато няма обилни дъждове, всяко дърво има нужда от 70-120 л три пъти годишно - във фаза на бутонизация, в началния стадий на наливане на плодовете и преди подготовка за зимуване.
Подхранване
Сливата предпочита почва с неутрална реакция. На кисели почви регулярно (през 2-3 години) през есента се прави разкисляване, като се разнася по периметъра на короната доломитово брашно или вар.
Свеж оборски тор не е препоръчително да се внася, но пепелта е любима храна за сливата, като може всяка есен в кореновата зона да се внася до литър на 1 кв. м.
В стадиите на цъфтеж и наливане на плодовете е полезно да се подхранва с комплексни минерални торове.
Защита от болести и вредители
Сливата е чувствителна към гъбични заболявания. Нападат я често листни въшки, плодов молец и сливова плодова муха и всички те се отразяват негативно на добивите.
Възраст
Слабото плододаване може да бъде свързано с остаряване на дървото, а също и неговата младост. Някои сортове встъпват в плододаване след 2-3 години, но по-често след 5-7 . Невъзможно е да се повишат добивите ако дървото не е достигнало продуктивна възраст или вече е излязло от нея. Повечето дървета могат да живеят 30 години и повече, но плододават активно 10-15 години и то при подходящи условия.
