Дори в условия на коронавирус държавите в Европейския съюз активно търсят квалифицирани работници за своето земеделие, като предлагат да наемат хора от България и Румъния, осигурявайки им чартърни полети. Подобни искания вече „валят” от земеделски стопанства в Германия и Великобритания. Това съобщи председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните култури Божидар Петков по повод мерките, разисквани в подкрепа на сектор „Плодове и зеленчуци” в края на миналата седмица с министъра на земеделието Десислава Танева.
Стопаните са притеснени, че на този етап държавата не предвижда компенсации за бранша при наемането на работна ръка, което щеше да даде глътка въздух за сектора на плодовете и зеленчуците. Родните фермери не могат да предложат високи заплати, затова и опасенията на бранша са, че в условията на криза българите отново ще предпочетат западноевропейските ферми.
Председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите Тодор Джиков от своя страна съобщи за мерките, предприемани от старите страни членки за преодоляване на последствията от свръхпроизводството. Става въпрос за помощ не само в производството на плодове, зеленчуци и картофи, но също за млякото и млечните изделия.
В Германия например е решено да се удвои таванът на временната рамка за държавни помощи на първичните производители и търговци в сектор Селско стопанство. Така таванът по схемата De minimis се вдига до 100 000 евро на стопанство, като се опростя и начинът на прилагането й.
Италия също вдига прага на помоща de minimis, като прилага извънредни кредитни линии за избягване на фалити - плюс допълнителни кризисни финансови мерки, които да активират бизнеса.
И в Кипър има увеличение и по-голяма гъвкавост при отпускане на държавните помощи, като се дават и субсидии за бране на зелено, помощ за складиране и финансови стимули за безплатно раздаване на продукти.
В Латвия е гласувана директна финансова подкрепа от националния бюджет,извънредни пазарни мерки плюс национални схеми за изкупуване на продукцията и частно складиране.
В Полша също се дават помощи за частно складиране плюс финансови компенсации за фермерите. Прагът на компенсиране на мерките при кризи се вдигат от 30 на 40% от пазарната цена. Отпускат се оборотни заеми, има финансови компенсации за загубени доходи в период на ограничаване на търговията.
Във Франция се прилагат кризисни пазарни мерки за частно складиране, увеличаване бюджета за промоционални дейности,компенсации за намаляване на производството.
В Унгария се увеличава de minimis, като има компенсации при намаление на продажните цени на продуктите през определн от държавата референтен период. Прилагат се още извънредни пазарни мерки от бюджета плюс частно складиране.
На фона на тези мерки българските хладилни бази според Тодор Джиков отново ще бъдат напълнени с чужда европейска стока, което ще бъде пореден шамар за родните земеделци, производители на домати, краставици, ябълки, череши и други продукти.
На този етап браншът среща разбине от земеделския министър Танева. Затова и преговорите между администрация и градинари ще продължи.
