Най-важната задача, която администрацията на министерството на земеделието си поставя през 2020 г., е до края на декември да подготви първия вариант на проекта за Национален стратегически план на България, по който ще се провеждат политиките в сектора за периода от 2021 г. до 2027 г. Това съобщи пред Синор.бг министърът на земеделието Десислава Танева, представяйки приоритетите в управлението на сектора. Подробности по темата представяме в третата и последна част от интервюто, дадено за читателите на Синор.
- Г-жо Танева, кога започва работата по Националния стратегически план и как ще протече организацията?
Планирали сме преди средата на годината да преминем към самото написване на Националния стратегически план. В това отношение сме и в близка комуникация на политическо ниво с останалите държави-членки. По отношение на преговорите мога смело да заявя, че България не е на опашката, а сме от държавите, които се намират в „златната среда“ по отношение на етапите на подготовка, които сме минали, защото на практика сме готови със SWOT-анализите, а това е базата, върху която ще стъпи и националния ни стратегически план.
Независимо кога ще бъде определена многогодишната финансова рамка, която ще определи бюджета за ОСП и някои теми като таваните и външната конвергенция, най-голямата ни цел е да работим по този план.
- Едно от притесненията на бранша е, че въвеждането на таваните ще се промени структурата на земеделските стопанства. Смятате ли, че това ще откаже част от бранша от прилагане на новите изисквания?
Със сигурност, когато фермерите видят в окончателен вид приетата от ЕС регулация, всеки ще вземе мерки да отговори на тази регулация и лично аз нямам никакво съмнение за това. Но най-важното предизвикателство пред фермерите през следващия програмен период ще бъдат зелените практики и цялостната политика, която се планира по отношение на земеделието, опазващо околната среда. Знаете, че преговорите продължават - има два варианта за бюджета, който трябва да отиде за зелени плащания.
Нашето предизвикателство е да изберем точно онези практики, които имат синергичен ефект и върху околната среда, и върху доходите на фермерите. Защото е ясно какво показва бюджетът - независимо от искането на новите страни-членки за по-висок бюджет, дори да се получат повече пари ( защото по директните плащания до 2027 г. те ще получат 200 млн. повече), нашите фермери трябва да са сигурни, че реално те няма да получават повече, а в същото време от тях ще се изисква много повече за опазването на околната среда.
На това предизвикателство ние като администрация и като бранш трябва да отговорим много грамотно - с много познания за земеделските практики и агротехника, които са най-подходящи за нашите условия и щадящи околната среда.
- Как ще бъдат одобрявани тези практики?
По тази тема работим още от миналата година, като изработихме цял наръчник. Това стана със съдействието на експерти от 12 държави-членки на ЕС и от Европейската комисия, с които трябваше да проучим и обединим всички прилагани земеделски практики, така че българският земеделски бранш да си избере най-адаптивните и възможните за прилагане.
Тези практики ще бъдат избрани от самите фермери, защото лично аз не бих могла да навляза в конкретика. Всеки има своята гледна точка – примерно едни залагат на безорните технологии и това беше анонсирано на различни форуми, други пък ще разчитат на различните начини на торене, на заместване на препаратите за растителна защита и др. Наистина има много варианти.
Въпросът е кой е най-приложим, разбираем за прилагане и със синергичен ефект върху околната среда и добрата доходност за земеделците. Това трябва да търсим всички ние. Но без комуникация с бранша и опит, който да почерпим от тях, ние като администрация няма как да го кажем.
От друга страна и ние като администрация има какво да подобрим спрямо сегашния програмен период от гледна точка на зелени практики и мерки, щадящи околната среда.
- В каква насока бихте действали?
Ще дам пример от досегашния програмен период – има различни направления за местообитания на диви птици – там има бюджети, те може да са по-малки, а може да ги насочим в друга посока. Доста може да се поработи и по замяната на препаратите за растителна защита или пък със системите на торене. Каквато и практика да въведем, държавата трябва да осигури система за контрол, за да не се източва бюджетът за целите, които търсим.
Но смятам, че с въвеждането на системата за мониторинг върху земите, поддържани в добро земеделско състояние върху стопанствата, в значителна степен ще завишим този контрол. Ние работим и върху допълнителни сателитни снимки върху допустимия слой, така че този процес ще се задълбочава.
Танева за АЧС - интервю 2 част
- Каква ще бъде комуникацията ви с бранша по зелените практики, така че да не се повторят пропуските от първите два програмни периода?
Всяка една от тези практики в наръчника ще бъдат обсъждани индивидуално с всяка една от представителните асоциации. Смятам, че този дебат е наложителен, така че да получим адекватна обратна връзка с фермерите, като стъпим и на резултатите от SWOT-анализите. Големият плюс е, че в това отношение ще ни помага и опитът на останалите държави-членки. Мисля, че го затвърдихме при подготовката на наръчника на зелените практики.
Интервюто взе: Екатерина СТОИЛОВА
