Само преди ден фермерите в Германия извадиха тракторите в Берлин, протестирайки срещу масовите фалити в земеделието, където според статистиката от 2005 година досега в една от най-големите земеделски държави в ЕС са спрели дейността си 130 хиляди стопанства. И българското земеделие не отстъпва от тези тенденции, но при нас сривът се дължи основно на отпадането на личните стопанства с до 10 декара, или 1 хектар, което е обяснимо при миграцията и застаряването на населението, поясни за Синор.бг министърът на земеделието Десислава Танева.
Германски фермери подкараха тракторите си през Берлин
По данни на статистиката само за 6 години – между 2010-та и 2016 г. от картата на българските земеделски стопанства са изчезнали 169 209 ферми. Ако през 2010 г. в страната ни са били регистрирани 370 222 стопанства, през 2013 г. вече са 254 142, а през 2016 г. падат на 201 014. Данните за 2016 г. регистрират 45,7% намаление на броя на земеделски стопанства спрямо 2010 г.
В същотопвреме обаче използваната земеделска площ, индивидуално стопанисвана от земеделските стопанства, се е увеличила със 178 569 хектара, или 1 785 690 дка. При общата стандартна продукция (СП) на земеделските стопанства (хил. евро) се регистрира съществен ръст, като повишението през 2016 г. спрямо 2013 г. е 15.8%. А през целия период 2010-2016 г. е отчетено повишение от почти 54%.
Положителната тенденция е в това, че върви окрупняване на земеделските земи и на практика в страната няма пустеещи земи, посочи още Танева. Като за този шестгодишен период стопанствата, обработващи над 50 хектара, са се увеличили с 16%. А средната използвана площ на стопанствата, които обработват земя, е нараснала повече от два пъти между 2010 и 2016 г. Ако през 2010 г. е била 10,13 ха, през 2016 г. е 20,58 ха, обясни още министър Танева.
Нека погледнем и данните на Евростат. Според тях за периода от 2005 до 2016 г. броят на стопанствата в ЕС е намалял с около една четвърт, което предполага, че в държавите членки са престанали да съществуват до 4,2 млн. стопанства, огромна част от които (около 85 %) са били малки стопанства с размер под 5 хектара, или 50 декара.
В пропорционално изражение най-резкият спад от почти две трети се наблюдава в Словакия и България. През този период най-голямо намаление в броя на стопанствата е отбелязано в Полша (приблизително 1,1 млн. по-малко стопанства, или 43 %), Румъния (приблизително намаление от 0,8 млн. стопанства, или 20 %) и Италия (приблизително 0,6 млн. стопанства, или 34 %). Всички държави членки, с изключение на Ирландия, са отбелязали спад в броя на стопанствата.
Площта на използваната за земеделско производство земя като цяло е останала непроменена (+0,2 %) в периода 2005—2016 г. въпреки рязкото намаляване на броя на стопанствата. На равнището на ЕС това консолидиране на земеделската земя отразява нарастването на броя на най-големите стопанства и на земята, която те са използвали за селскостопански цели.
Сред държавите членки тази промяна е настъпила в различни класове според размера. Във Франция, Германия, Финландия и Обединеното кралство по-специално броят на стопанствата и използваната земеделска площ са нараснали само в категорията стопанства с най-голям размер от 100 хектара или повече, като във всички други класове според размера е отбелязан спад. В много други държави членки промяната е настъпила в малките класове според размера; например в периода 2005–2016 г. е имало нарастване на броя на стопанствата и на използваната земеделска площ в стопанствата с размер над 20 ха в Италия и в Румъния и в стопанствата с размер над 10 ха в Унгария и в България.
