Сравнително високите за декември и януари температури активизираха полевката, сигнализираха фермери. Стопаните са установили засилена численост на полевката в есенни житни култури. По този повод от института „Никола Пушкаров” припомнят:
Обикновената полевка (Microtus arvalis е мишевиден гризач с големи възможности за размножаване при благоприятни условия. Той е познат в цяла Европа, а в България е най-опасен сред гризачите в полски условия. На дължина достига 12 см, а опашката не надвишава 4 см. Козината по гърба е сиво-кафява или сива с жълт оттенък, а по корема е по-светла. Предните крака имат 4, а задните 5 пръста.
Полевката, известна още като ровка или късоопашатка, обитава почвата. Там тя дълбае тунели с диаметър до 5 см. Тези тунели образуват система (колония) с открити входове. В колонията са изградени продоволствени камери и 1 – 2 гнезда. В постоянните обитания на полевката камерите са на дълбочина до 40 см.
Бременната женска износва плодовете до 20 дни. Нормално е броят новородените да е 5 - 10. Те достигат полова зрялост до месец, а майката след раждането е готова за ново оплождане. Според изчисления на специалисти потомството на чифт полевки може да достигне 2 400 индивида за година.
При благоприятни условия размножителният цикъл е постоянен. Неблагориятни за него са обилните валежи от дъжд и сняг, ниските температури през зимата и летните горещини около 35ºС.
При очертаващата се в началото мека зима с оскъдна и краткотрайна снежна покривка опасността от полевки за зимни житни в Северна и Южна България нараства. От необработените площи и стари люцернища гризачите се насочват към пшеницата, ечемика и ръжта.
Намаляването на числеността на гризачите в полски условия включва поредица мероприятия като: обработка на почвата, която разрушава скривалищата, а гризачите стават изложени на естествените им врагове; редуването на културите; редовна коситба на люцерната и другите фуражни култури, при която условията за изхранване на гризачите се влошават.
Решението за намаляване на почвените обработки трябва да бъде взето след внимателно обследване на площите, предвидени за есенници. Има специално разработени методики за провеждане на обследването и за изчисляване на обитаваните ходове в установените колонии. Счита се, че плътността е висока при повече от 10 колонии на дка при 100 обитавани хода.
При достигане на висока численост (каламитет) на гризачите могат да бъдат използвани и химически средства (родентициди). Практикувано е залагането им като примамки в обитаваните ходове. Това става от специално подготвени изпълнители, за да няма отравяне на хора, полезни животни и птици.
Добри резултати има при редуване на примамките в зависимост от активните съставки на родентицида. По отношение на хранителните съставки за предпочитане са такива, които не са апетитни за полезния дивеч.
ИПАЗР „Никола Пушкаров”, София
