Непрекъснатото наблюдение на поникналите посеви от пшеница, ечемик, тритикале, ръж и др., още през есента, е добра земеделска практика, защото само така е възможно възникналите проблеми да се видят навреме и да се вземат бързи и адекватни мерки за отстраняването им.
Мрежести петна
През последните няколко години земеделските производители в страната съобщават все по-често за разрастващо се нападение от мрежестите петна по ечемика, или т. нар. дрешлера (Pyrenophora teres (Drechslera teres), вследствие необичайно силното развитие на болестта. Мрежестите петна се числят към групата на листните петносвания - листен пригор, листни петна, ленточна болест и причиняват голяма загуба на листна маса и понижаване на добивите.
Първите признаци на болестта се откриват върху поникналите листенца след сеитбата, като закръглени, кафяви петънца, оформящи се в неправилни и ограничени от нерватурата участъци с типичното за болестта мрежесто, по-тъмнокафяво разграфяване. На преминаваща светлина много добре се очертава мрежестият характер на петната. Ако има валежи, болестта се развива до края на вегетацията, като петната се разрастват, сливат и образуват дълги, кафяви ивици, неправилно очертани. Некротичните участъци покриват по-голяма част от листата и ги унищожават, но без да ги нацепват, както е при ленточната болест.
Върху плевите се образуват дребни, кафяви ивици, но без мрежовидност, които допълнително намаляват добива и спарушват семената. В основата на зърната също се появяват неясни кафяви петънца; по време на жътва стъблата стават сивокафяви и устойчивостта им намалява.
Заболяването се причинява от гъбен патоген, който се запазва за следващата година под обвивката на семената и в растителните остатъци. Първите инфекции се осъществяват от заразени семена. Спорите се разпространяват от дъждовните капки и вятъра и най-силни поражения се наблюдават при хладно и дъждовно време.
Контрол
В мерките за борба с мрежестите петна отново се съчетават агротехнически и химически методи. Първата мярка от агротехническите е въвеждане на оздравително 2-3 годишно сеитбообръщение или дълбоко заораване на растителните остатъци, но така че да не се изнасят на почвената повърхност с предсеитбените обработки. Произвеждане и използване на незаразени семена има изключително значение.
От химическите мерки с отличен ефект е обеззаразяването на семената преди сеитбата с регистрирания фунгицид Ламадор 400 ФС- 20 мл/ 100 кг семена и до 4 л вода.
При продължителни дъждовни периоди по време на вегетацията на ечемика се налагат две третирания – при ранно оформяне на стъблото и около 3-4 седмици по-късно с един от регистрираните фунгициди: Кредо 600 СК - 200 мл/ дка или Сфера макс СК- 30-50 мл/ дка.
В сезони със средна интензивност на валежите посевите може да се третират еднократно след вретенене до поява на флагов лист.
Контрол на обикновената полевка
Вредната дейност на полските мишки започва с поникването на есенно-житните култури. У нас вредят около десетина вида мишевидни гризачи, но най-вредна е обикновената полевка (Apodemus agrarius Pall.), наричана още ровка или късоопашата мишка. Ако времето е топло с температура над обичайната за сезона, неприятелят се размножава активно. Мишките бързо се приспособяват към нови условия за живот, т.е проявяват завидна пластичност.
Полевката вреди на есенниците от поникването им до зазряване на зърното и при висока численост могат да намалят добива значително.
За обикновената полевка основна храна са сочните и зелени растения. Неприятелят опасва зелените растения в района на колониите си и пшеницата прилича на подстригана. Образуват се оголени петна, които се забелязват отдалече. В дупките на неприятеля и около тях винаги има стъбла от житни или люцернови растения, а в местата на хранене остават надробени остатъци от стъбла. Около дупките в една колония и между отделните колонии се образуват много характерни пътечки, които показват движението и активността на неприятелите.
Полевката си устройва гнездо на дълбочина 30 см в почвата и прави ходове, които образуват колонии с много отвори на повърхността. Гнездото си покрива със суха трева и растителни остатъци. Най-типичното за този мишевиден гризач е целогодишната му активност, понеже не събира хранителни запаси. Полевката продължава да вреди и под снега.
В борбата с обикновената полевка се включват агротехнически и химически мерки. Към агротехническите мерки спадат правилното сеитбообръщение, намаляване площта на повторките, бързо освобождаване на площите след жътва от растителни остатъци. Чрез дълбоката оран пряко се унищожават гнездата на мишките и те остават незащитени от неблагоприятните метеорологични условия и хищници и обикновено загиват.
От химическите мерки най-ефективно е залагането на готови отровни примамки, ако е констатирана плътност от 1-2 активни колонии на декар: Фостоксин-пелети-2-5 пелети/ на обитаем ход. Инсектицидът е от 1-ва група, трябва да се работи внимателно и с предпазни средства - ръкавици и противогаз.
Продължение по темата четете в новия бр. 10/ноември-декември 2014 г. на сп. „Практично земеделие”, който може да намерите на вестникарския пазар от 05.11.2014 г. Подробности за абонамент за 2015 г. : 0888 58 54 68. Научете повече от сайта на изданието: https://praktichnozemedelie.com
