За да се получи най-висок резултат от отглеждането на земеделските култури, е необходимо градинарят да познава добре почвените и климатичните условия на своя район. Ако е в равнината, то преобладават черноземните и наносните почви. Обикновено те имат високо естествено плодородие. Подходящи са за отглеждане на почти всички култури - зеленчуци, слънчоглед, захарно цвекло, бобови култури.
По-малко плодородни са сиво-кафявите горски почви (площите, които са над 400-700 м надморска височина). Добри са за фуражни култури, но с подходящо торене. Макар и нискодобивни, виреят и други култури. Над 700 м надморска височина почвите са плитки, каменисти, но подходящи за отглеждане на картофи, овес, ръж, добри са за ливади и пасища.
Дванадесет стъпки при отглеждане на разсада
Почвеното разнообразие в нашата страна е голямо. Най-разпространеният почвен тип са канелените горски почви, които заемат предимно ниските хълмисти и предпланински райони в Средна и Южна България до 700-800 м н. в. Те са слабо запасени с усвоим азот и фосфор, със слабо алкална до кисела реакция. Черноземите заемат площите на Северна България до 400 м н. в. и са на второ място по разпространение. Те са с най-високо плодородие.
Горният хоризонт е кафяв до тъмнокафяв, богат на хумус и хранителни вещества, със зърнеста структура, благоприятен водно-въздушен режим и добри физични качества, със слабо кисела до неутрална реакция.
Сивите горски почви са по-високата хълмиста част на Дунавската равнина, а кафявите горски почви са най-широко разпространени в планинските райони.
По-ниско плодородни са останалите типове почви - смолници, рендзини, засолени, солончаци.
Особено важно условие за добрата реколта е да се знае запасеността с макро- и микроелементи. От почвените проби за агрохимичен анализ се установява наличието на азот, фосфор, калий и микроелементите бор, цинк, молибден. В селскостопанските институти и станции правят почвени анализи и дават препоръки за най-подходящото торене на културите, които ще се отглеждат.
