1 - За да отгледате разсада, освен семената на избраните от вас сортове ще ви трябва подходящ съд, в който да ги засеете. Нужни ще са ви някои помощни инструменти, като например дъсчица за притъпкване на почвената повърхност, маркир за редова сеитба и ръчен пулверизатор за овлажняване на почвения субстрат. Най-често използваните съдове за отглеждане на разсада са саксиите и сандъчетата.
2 - Какъвто и да е съдът, неговото дрениране е абсолютно необходимо. Дренажът гарантира не само изтичането на излишната вода при поливането, но и проникването на въздуха. Той е необходим за дейността на почвените микроорганизми и активизира дейността на корените. Дренажът се прави и по приетите правила — покриване на отворите на дъното с парчета от счупени саксии или с по-едри камъни, върху които се нанася пласт едрозърнест пясък.
3 - Добра почвена смеска за разсад петунни може да приготвите от равни части почва, взета от затревени участъци, напълно прегорял оборски тор или компост и чист речен пясък или перлит. Ако нямате възможност да осигурите тези съставки, с успех може да използвате и смеските, продавани в магазините за цветя. Макар и често да са различни по състав от препоръчваната рецепта, те съдържат необходимите хранителни елементи за младите растения.
4 - Почвената смеска нанесете върху дренажния пласт в съда и я разстелете равномерно. След това леко я притъпкайте с помощта на дъсчицата за притъпкване. Това е много важно. По този начин ще създадете т. нар. твърдо легло на семената, те ще бъдат положени на еднаква дълбочина, ще улесните покачването на влагата от по-долните слоеве по почвените капиляри и, поставени при еднакви условия, те ще поникнат едновременно.
5 - Най-лесно ще ви е семената от пликчето да разпръснете върху повърхността. Най-лесно, но и най-неправилно. Много от семената ще попаднат толкова близо едно до друго, че поникнат ли, растенията ще си пречат. Те консумират хранителни вещества от едно и също място и скоро започват да гладуват. Стъбълцата на гъсто растящите поници се удължават, остават нежни и уязвими на болестотворните гъбички. Не е желателно да са и много нарядко.
6 - Сеитбата в редове е значително по-добрият начин. Ако имате маркир, направата на редовете няма да представлява трудност. Нямате ли, очертайте ги с върха на пръчица или с ръба на летвичка. Постарайте се редовете да са на 3-4 см един от друг. При такова междуредово разстояние дори растенията да са по-нагъсто в реда, няма да се конкурират чувствително. Почвената повърхност ще просъхва по-бързо и няма да се развиват вредните гъбички.
7 - Засетите семена трябва да се покрият със съвсем тънък почвен паласт. Когато сте очертавали редове, това дори не е нужно да правите. Достатъчно е да притъпкате почвата. След това полейте. Не изливайте вода от лейка или друг съд. Така неминуемо ще разместите семената и няма да има полза от редовата сеитба. Дори и да сте ги засявали не на редове, а разпръснато, старанието ви ще е напразно, защото водната струя ще ги разпилее.
8 - При температура 16-18°С семената ще поникнат за няколко дни. За да предотвратите бързото изпарение на влагата от почвата, до поникването е желателно да я покриете с хартия. Щом обаче растенията се появят, осигурете им добро осветление. Това е едно от условията младите поници да развият къси и здрави стъбла. Все със същата цел не повишавайте чувствително температурата. През нощта нека да е около 12, а през деня — не повече от 18-20°С.
9 - Растенията на добре развиващия се разсад след 2-3 седмици трябва да имат няколко нормални същински листенца, късо стъбло и мощна коренова система. Това се постига с подходяща температура, обилна светлина и умерени поливки, извършвани само при нужда. При нормално запасена с хранителни вещества почва подхранване не се налага. Подхранва се само ако растенията не се развиват добре и жълтеят при благоприятни температура и осветление.
10 - Когато растенията развият няколко същински листенца, трябва да се пикират. Това може да стане в друго сандъче на разстояние 6-8 см едно от друго. Това ще позволи
при засаждането им да бъдат взети с повече почва. Често обаче тя не се задържа. Затова е най-добре растенията да се пикират в самостоятелни саксийки с диматер 6-8 сантиметра. Корените обхващат всичката почва в саксията, растенията се изваждат заедно с нея за засаждане.
11 - Саксийката за пикиране се напълва с торо-почевна смес, приготвна от същите съставки. Желателно е на дъното да се направи също дренаж от тънък пласт дребни камъчета и едрозърнест пясък. Растенията се засаждат в средата на саксийката в предварително направена ямичка със садилна пръчица. Внимава се корените да не се подгъват. Почвата се потъпква с пръсти, като натискът не бива да е много силен, за да не се повредят нежните коренчета.
12 - Независимо от влажността на почвата и упражненото притъпкване, растенията се поливат с тънка струя вода. Това е необходимо, за да се осигури по-добър контакт между корените и почвата. Въздушните „мехурчета" може да са гибелни за растенията. На пикираните растения осигурете нормална температура и добро осветление. Когато премине опасността от слани, може да ги посадите на балкона, на терасата или в градината.
