Зелето има високи изисквания към азота и калия. Когато фосфорът и калият не са в достатъчно количество, се образуват рехави зелки, които бързо се развалят при консервирането. При недостиг на азот издребняват и пожълтяват листата, формираната зелка остава малка, а недостигът на фосфор забавя свиването на зелките. Високи добиви и качествена продукция се получават само при пълно минерално торене, съчетано с органично. Торовите норми и сроковете на торене зависят от насоката на отглеждане на зелето. То реагира много добре на подхранване с органични вещества, при което се повишава ефективността на минералното торене.
Оборският тор се внася по 500-600 кг на 100 кв. м през есента, когато се отглежда ранно зеле. Едновременно с това се внася половината от фосфора под формата на суперфосфат (0,8-1 кг на 100 кв. м) и калият под формата на калиев хлорид (0,6-0,8 кг на 100 кв. м). Рано напролет при подготовката на почвата преди разсаждането на разсада се внасят по 1 кг азот, 0,8-1 кг фосфор и 0,4-0,6 калий на 100 кв. м. По време на вегетацията се подхранва два пъти с по 0,5-0,6 кг азот на декар под формата на амониева селитра – преди първото окопаване и около месец след разсаждането.
При средно ранното и късното производство зелето не се тори с оборски тор, тъй като се засажда обикновено след торени предшественици – ранни картофи, ранни домати и др.
