Най-големият плюс на сидератите е в това, че позволяват лесно и просто да се осъществява сеитбооборот даже на малки участъци. Те разрохкват и обогатяват почвата, но за използването им са нужни знания. Синапът, рапицата, овесът, ечемикът и лупината са сред по-популярните, но крайно любопитно и интересно като култура е тритикалето. То представлява хибрид между пшеница и ръж, а името е производно от сливането на латинските им наименования triticum (пшеница) и secale (ръж).
Тритикалето съчетава високия продуктивен потенциал и добри качества на пшеницата с понижените изисквания към почвата, климатичните условия и плевелите на ръжта.
Предимства на тритикалето пред останалите зърнени култури
Зеленото торене е надеждно средство за повишаване на почвеното плодородие. В практиката е разпространена и комбинирана форма – основният добив се използва за фураж, а корените и допълнителния прираст се заорават в почвата. Пшеница, ръж, овес, ечемик, сорго и просо са основните зърнени култури.
Тритикалето е много по-устойчива култура не само от своите „родители“, но и от останалите зърнени култури.
Тя не се плаши от ниски температури, от гъбични и бактериални заболявания, а освен това е много непретенциозна към почвата и грижите по отглеждане.
Тритикалето при заораване насища почвата с много повече елементи от останалите зърнени култури.
Всички изброени качества на тази култура я определят като много перспективна не само за зърнен фураж, но и в хлебопроизводството.
Тритикалето се отличава и с това, че благодарение на бързото си развитие не дава никакъв шанс на плевелите.
Предимства на тритикалето пред останалите сидерати
Предимствата са много, но ще отбележим най-важните:
– Тритикалето е универсален сидерат, защото след него могат практически да се отглеждат всякакви култури;
– Насища почвата с основните макро- и микроелементи;
– За сметка на силно развитата коренова система се подобряват аерирането и структурирането на почвата;
– Потиска развитието на плевелите;
– Непретенциозност и отсъствие на допълнителни грижи – достатъчно е да се засее и леко да се зарови;
– Възможност за използване на тритикалето в смеси с други сидератни култури – синап, лупина и глушина.
Има различни наши и вносни сортве тритикале, но като сидерат сортът няма значение.