При неправилно използване на почвата се получава натрупване в коренообитаващия слой на различни патогенни микроорганизми, които причиняват различни заболявания, а съответно и загуба на реколтата. Най-голяма вреда нанасят гъбичните инфекции – фитофтора, алтернария, ризоктония, антракноза, струпясване, гниене и др., които намаляват добивите на 50-100%. Забелязва се, че разпространените мерки за защита на растенията не носят очакваните резултати. Епидемично протичащите гъбични инфекции са способни да унищожат напълно растенията за 1-3 денонощия. Главната причина за тези проявления на епитофия (масово развитие на инфекциозно заболяване, което обхваща даден растителен вид на определена територия) се явява високият инфекциозен фон на почвата. Това показва, че земята се нуждае от грамотна обработка и обеззаразяване.
Начини за обеззаразяване на почвата
На малки защитени площи обеззаразяващите мероприятия са прости и лесно осъществими. На открито пълно унищожаване на източниците на заразяване е практически невъзможно, но оздравяване на почвата е по силите даже на начинаещи.
Начините за обеззаразяване на почвата от гъбични инфекции се разделят на: агротехнически, биологични и химически.
Агротехнически методи за обработване на почвата
Градинските участъци задължително да се разделят на малки лехи, което позволява щателна обработка и аериране, защото при загъстяване на растенията, когато е влажно и топло гъбните мицели се развиват много бързо.
Много важно е да се спазват правилата за сеитбоорот. Една и съща култура не бива да се връща на същото място по-рано от 3-5 години, като за този период мицелът загива напълно.
Култури, които са били подложени на гъбични заболявания е добре да се засаждат след лук, чесън, зеле и бобови. Картофовите (домати, картофи, патладжан, пипер) не бива да се засаждат след себеподобни.
Не е желателно растенията да се пренаторяват с азот. Хранителните вещества трябва да се балансират в съотношение – N:P:K=1:1,5:1,5.
Щателно събиране и изгаряне на заразените остатъци.
Остатъци от заразени растения в никакъв случай не бива да се закопават в почвата или компостират!
Биологична обработка на почвата
Добре е да се отдава предпочитание на веществата, в които има полезни микроорганизми, безопасни за човека, животните, насекомите и другите представители на фауната.
Най-ефективен е работният разтвор на Байкал ЕМ-1, който се внася в почвата 2-3 седмици преди настъпване на есенните замръзвания. Микроорганизмите потискат развитието на фитопатогените и оздравяват почвата. Могат да се използват още готовите биологични фунгициди Триходермин и Фитоспорин. След есенната обработка се внасят във върховия слой на почвата (на дълбочина 5-10 см), а след пролетната обработка процедурата се повтаря.
Химическа обработка на почвата
Когато биопрепаратите се окажат недостатъчно ефективни, тогава без химически препарати не може да се постигне нищо. Все пак е желателно да се подбират такива,които са с по-нисък клас на опасност.
Есента почвата може да се обработи с 3%-ен бордолезов разтвор. През пролетта (в сухо време)повърхностният слой на почвата се обработва с 4%-ен меден хлорокис. Непосредствено преди засаждане в гнездата може да се внесе Куадрис 25, Меден сулфат, Верита, Фунгуран, Дитан и др., но трябва да се отчете факта, че те унищожават не само патогенната, а и полезната микрофлора.
Семената се дезинфекцират с калиев перманганат или перхидрол.
При висока степен на заразяване само комплексните мероприятия ще помогнат качествено да се обеззарази почвата и да не се допуска развитието на гъбични инфекции.
