Прибрани и съхранени, лукът и чесънът не са застраховани от болести. За да останат здрави, изключително важно е да са отглеждани според правилата. А също и преди съхранението да са отстранени болните и повредените.
Шийното гниене е типична болест на съхранявания лук през зимата. То започва откъм шийката, която омеква и хлътва. Повредите обхващат цялата луковица, тя става мека и ослизена. Луковиците постепенно потъмняват и се мумифицират, остават само обвивните люспи. Появява се обилна сива плесен. Необходимо е да се изважда навреме и да се просушава добре. Стъблата да се отрязват на 2,5-5 см над шийката на растението. Ако се появят загнили луковици, те трябва да се отстранят веднага, за да не заразяват останалите. Затова периодично преглеждайте зимнината си. Най-подходящата температура за запазване на лука е 1 -2 градуса.
Защо горчат краставиците и вредни ли са за здравето...
Сипкавото (меко) гниене по лука започва преди изваждането му, но типичните признаци са по време на съхранението. При разрез на луковиците се вижда, че някои от вътрешните люспи гният, а най-вътрешната остава суха и загнива последна. Гниещите тъкани имат мека, слабо втечнена, но сипкава консистенция. Повредите започват откъм шийката. Заразяването най-често се получава, когато се изрежат недостатъчно изсъхнали стъблата.
Черното гниене засяга не само лука, но и чесъна. Болните луковици се размекват. Между люспите се образува обилна черна праховита маса. Постепенно цялата луковица се мумифицира. За да се предпазят от болестта, нужно е да се засаждат здрави луковички и скилидки. Лукът и чесънът да се съхраняват на хладно и проветриво място.
Сивото гниене се наблюдава често по чесъна. Външните люспи на луковиците потъмняват и върху тях се виждат черни телца. Обелените скилидки в основата имат жълтеникави, слабо вдлъбнати петна. Повредите се разрастват, луковиците се напукват, скилидките се отделят, постепенно завяхват и се мумифицират. При влага се появява сив налеп.
Бялото гниене по чесъна се появява още преди прибирането. Люспите на лука и скилидките на чесъна загниват отвън навътре. Върху тях се образува бял паму-кообразен налеп, по-късно тъмен, с многобройни черни телца. Луковиците се спаружват, стават леки и шуплести. От болестта боледува и празът.
