Площите, засети през тази есен с пшеница в Украйна, може да се свият с 25-30% заради редица фактори, смята изпълнителният директор на украинската Семенна асоциация Сюзана Григоренко, цитирана от електронното издание Latifundist. „Сушата коригира засяването на културите. По-конкретно може да се очаква свиване с 25-30% на площите с есенна пшеница. Посевите ще намалеят и заради ниските цени на културата (4-4,5 хил. гривни за тон през септември при 6-6,5 хил. гривни през същия месец на миналата година)”, посочи Григоренко.
Наскоро началникът на отдела за селскостопанска метеорология в Хидрометеорологичния център на Украйна Татяна Адаменко съобщи, че сушата е обхванала цялата страна освен западните области, а дъждовете през септември не променят положението, защото вали слабо и нередовно. Според Адаменко ситуацията е нетипична за Украйна, макар напоследък засушаването да спохожда все по-често централната част на страната. През тази година най-много са пострадали Черкаска и Полтавска области и граничещите с тях райони, като през лятото в Черкаска област са паднали 2-2,5 пъти по-малко валежи, отколкото в южна Украйна.
Наблюденията на селскостопанските метеоролози се потвърждават и от участниците на пазара. Главният агроном на групата „АГРОТРЕЙД” Александър Овсяник например споделя, че компанията, която е заделила 23 хил. хектара за есенници, сее пшеницата в практически суха земя, тъй като дъждове в региона не са падали отдавна. В периода на сеитбата на рапицата обаче (5-20 август) положението с влагата е било много по-добро.
Според директора за растениевъдството в компанията HarvEast Евгений Казеев времето засега не благоприятства сеитбата на есенниците и във всички региони, в които действа тя, недостигът на влага е очевиден. „Не чакаме дъждове, сеем в сухата почва, пшеницата например на оптимална дълбочина от 3-4 сантиметра. Следваме народната мъдрост „Сей и в пепел, ако трябва, но навреме”, обяснява Казеев.
В компанията „ТАС АГРО” обаче не смятат да коригират плановете си за сеитбата на есенниците както по площи, така и като срокове, заяви производственият директор Виктор Белкот. „През тази година, както и през предишните, компанията планира да засее със зърнени култури през есента 18 хил. хектара (17,5 хил. хектара с пшеница и 500 хектара с ечемик). Въпреки неблагоприятните метеорологични условия вече засяхме 50% от плана. С напредването на жътвата на слънчогледа сеем есенната пшеница и се надяваме да приключим сеитбата през първата десетдневка на октомври”, посочи Белкот.
Същевременно в украинската Национална академия за селскостопанскинауки са притеснени от условията за поникване на есенниците, предава електронното издание АПК-Информ, като се позова на редовния доклад на научното звено за агрометеорологичната обстановка. Според учените затрудненото поникване на есенниците е следствие както от обективни, така и от субективни причини. Сред обективните са продължителният период без валежи, който не осигурява поемане на влага от почвата в нужната степен, както и доста високите температури на въздуха през август и първата половина на септември, довели до интензивното й изпаряване, което усложнява пробиването на пшеницата и ечемика дори след подходящи предшестващи култури. „Ако с опитните зърнопроизводители се справят успешно с липсата на необходимите на растенията торове и най-вече на азотните чрез влагането на нужните количества в предсеитбения период, то с наличието на необходимите количества влага, която е решаващ фактор за отглеждането на есенниците, остават сериозни проблеми. При това този климатичен фактор с всяка следваща година остава най-дефицитният дори при незначително увеличаване на годишното количество валежи, а това значи, че е силно необходим в предсеитбения период и през втората половина на пролетно-лятната вегетация”, обясняват от академията.
Основната субективна причина според учените пък са нежелателните и неблагоприятни предшественици, сред които почетното място заема слънчогледът, на практика не оставящ в почвата след себе си нито влага, нито хранителни вещества. Така в началото на септември около ранната сеитба на пшеницата запасите от продуктивна влага в обработваемия слой почва по украинските ниви липсваха напълно там, където слънчогледът бе ожънат, но в еднометровия почвен слой надхвърляха средните годишни стойности с 11%. Нещо повече, сравнявайки тазгодишните резултати с тези от миналата година, от академията отбелязват, че за горния почвен слой те не се различават, докато в еднометровия тазгодишните запаси от влага са със 70% повече, което би могло да се обясни със значителните валежи в края на юли и началото на август.