В деня на светлия празник на просветата 24 май ви срещаме с доц. д-р Светослав Малчев, секция „Селекция, генетични ресурси и биотехнологии“ в Института по овощарство в Пловдив
Вкусни ли са тазгодишните череши в стопанството на Института по овощарство?
Разбира се, всяка година са вкусни. Един от новите сортове на института ‘Розалина’ е сред любимите ми. Той съчетава по-високо съдържание на захари и киселини спрямо другите сортове, а балансът между тях създава уникален вкус. Но вкусът е субективен показател и е строго индивидуален. Затова в института е обучен дегустационен панел, които да оценява новите селекции и интродуцирани сортове. И тъй като пазарът е динамичен, колективът на института редовно се извършва проучвания, не само за територията на България, но съвместно с колеги от съседни европейски страни. Това ни помага да ориентираме своите селекционни програми в посока, която да е от полза за българските фермери.
Колко сорта череши има в градините на Института?
Институтът по овощарство – Пловдив поддържа два типа градини – селекционни и колекционни насаждения. Към сегашния момент в колекционно насаждение се поддържат 95 сортообразци, както от интродуцирани перспективни сортове, така и от стари местни. В селекционното насаждение от всички хибриди в по-напреднал етап на изпитване са отбрани 4 елита с потенциал за нови сортове и 2 елита като подложки за черешата.
Какъв е процентът на щетите, нанесени върху черешовите градини от пролетните мразове и дали късните сортове не показаха по-висока устойчивост на отрицателните температури?
През тази година се наблюдаваха не еднократни, а многократни случаи на мраз, които засегнаха сортовете в различни стадии на развитие. Сортовете с ранен цъфтеж бяха по-силно засегнати в сравнение със сортовете с късен цъфтеж, като при най-ранните щетите достигнаха до 95-100%. Но като цяло наблюдаваните увреждания силно зависят от етапа на развитие на цветните пъпки. По-слабо бяха засегнати сортовете Регина (43%) и Кордия (45%) и новият елит с номер 17-90 (44%) селектиран в института.
Разполагахте ли с някакви технологични средства, за да предотвратите измръзванията – вентилатори, печки, дъждуване и т.н.
В момента, не, но в предходни периоди са тествани различни методи. В началото на годината е подадено проекто-предложение за създаване на оперативна група за новаторски проект базиран на интерактивни иновационни модели за сравняване ефективността на различни противомразови техники.
Ако измръзванията са 100%, има ли право институтът да получи компенсации от земеделското министерство, така както ще получат земеделските производители?
Институтът е попълнил и подал необходимите заявления за компенсиране на щетите към Държавен фонд „Земеделие”.
По-особени ли за грижите към черешите, които тази година останаха без плодове и какви са те?
Дори и в година със сериозни щети като тази, фермерите изпълняват стандартните технологични карти. Тази година обаче трябва да е съобразена с по-ниските добиви и да се редуцира торенето след консултация със специалист, тъй като е възможно да се стимулира прекомерен вегетативен растеж, което ще повлияе негативно върху добива и качеството на плодовете през следващата година. Препоръчваме по-силна лятна резитба. Растителнозащитните мероприятия не трябва да се прекъсват, важно е да се опази листната маса. Може да отпаднат само пръсканията срещу някои неприятели, като например черешовата муха.
Има ли микрорайони в страната, в които черешите обичайно са предпазени пролетните студове?
В условията на променящия се климат, няма гаранции. Но е препоръчително да се избягват места, в които се задържат отрицателни температури в критичните фази. Има много подробни проучвания, които посочват какви щети могат да се очакват при определени температури в дадена фаза от развитието на череша. Едно такова проучване на Мичиганския щатски университет (MSU), е определило критичните стойности на температурата, при които настъпват повреди по цветовете на черешите през различните фази на цъфтеж. Внимателният избор на място, за да се избегнат пролетните слани, е важен фактор при засаждането на нови черешови градини. Препоръчва се местата да са с добър въздушен дренаж, добро движение на въздуха, леки почви и близост до топлинен източник. Също така, критичните температури, които влияят на пъпките и свързаните с тях повреди, са променливи и неизвестни за повечето нови сортове череша.
Какво бихте посъветвали овощарите, за да може през следващи подобни години да намалят щетите от пролетните мразове?
Да използват комплекс от мерки и стратегии, като комбинират райониране на културата с избор на устойчиви или толерантни сортове. Въпреки че на пазара се предлагат различни мерки, няма актуално и систематично сравнение на ефективността на съществуващите пасивни и активни стратегии за предотвратяване на щетите при различните условия. Най-ефективни се оказват автоматизираните разпръсквачи за вода, които намаляват пораженията върху цветове и пъпките. Вятърните машини имат добри резултати, но ограничен ефект, докато някои нови биохимични решения показват смесени резултати. Наблюдава се тенденция за повишаване честотата на пролетните мразове, паралелно с това и необходимостта от стандартизирани експериментални методи и отчетност, за да се повиши надеждността на заключенията и препоръките.
Може ли да ни кажете върху какво работите в момента?
В момента работя по 3 научни проекта съвместно с колегите от института. Първият (към Селскостопанска академия) е свързан с разработването на нови конкурентни и устойчиви черешови сортове с подобрени биологични и стопански качества. В колектива участват не само селекционери, но и фитопатолози, вирусолози, ентомолози, химици и биотехнолози. Вторият (към Фонд Научни изследвания) тъкмо приключи, но имаме интересни резултати за съхранението и опазването на старите и местни сортове и приложението им в селекционните програми за създаване на нови сортове. Целта на проекта е издирване, картиране и изучаване местните генетични ресурси от овощните видове и лозата. Третият проект (към рамковата програма на ЕК – Хоризонт 2020) се разработва от консорциум свързващ 21 научни институции и ферми от два континента – Европа и Африка. Проектът DIVAGRI предлага широка гама от иновативни решения на биологична основа, адаптирани към специфичните условия в целевите държави. Целта е да се повиши производителността и доходите на дребните земеделски стопани в необлагодетелстваните райони в суха и полусуха Африка на юг от Сахара.
