Тиквичките са непретенциозна зеленчукова култура, която се развива бързо, плододава обилно и дълго. Често се наблюдава добре развити, обилно цъфтящи и здрави на вид растения да губят завръзите си, защото започват да гният. Основните причини, които пораждат този проблем са няколко – нарушен сеитбооборот, прекомерна влажност, недостиг на микроелементи, засенчване на завръзите или сиво гниене.
1.Нарушаване правилата на сеитбооборота
Тиквичките са зеленчукова култура, която проявява малко капризи, но един от тях е необходимостта от честа смяна на мястото за отглеждане – през 2-3 години. В много случаи това изискване се пренебрегва и се стига до загниване на завръзите, а често и на плодовете в по-напреднал стадий на развитие.
Подхранване, поливане и формиране на тиквичките!
Неподходящи предшественици на тиквичките са всички култури от семейство тиквови. Препоръчва се да се засаждат след бобови , лук и зеле.
2. Прекомерна влажност
Преовлажняването може да се дължи на престараване при поливане на растенията, а също и на неблагоприятни атмосферни условия.
Тиквичките са култура, която обича влагата, но не и преполиването. В стремежа си да осигурим необходимата влажност на растенията пренебрегваме това изискване и се стига до нежелани последици. Най-добре е да се полива по-рядко, но обилно – 20 литра на растение, като се внимава да не се мокрят листата.
Тиквичките са южно растение, което е термофилно и не понася температурни колебания и прекомерна влага. Това е основната причина за гниене на завръзите.
При неподходящи атмосферни условия тиквичките се “стресират” и имунитетът им намалява. Отслабващите растения не са в състояние да изхранят голям брой плодове и се отървават от една част от завръзите.
Друга последица от хладното и дъждовно време е липсата на опрашващи насекоми. Неопрашените цветове бързо опадат и завръзите изгниват.
Не е по силите ни да променим времето, но можем да повлияем малко на ситуацията. При продължителни валежи могат да се направят подходящи укрития над растенията, за да се защитят цветовете и завръзите от дъжда и излишната влага.
Практикува се и повдигане, като под тиквичките най-често се поставят изолиращи материали (най често слама), за да нямат контакт с почвата.
Друго средство, което се прилага заоздравяване в тези случаи е допълнителното внасяне на калий под формата на подходящ калиев тор или пепел.
3. Недостиг на микроелементи
Друга възможна причина за гниене на завръзите при тиквичките е дефицит на микроелементи като бор и йод. Много растения са чувствителни към недостига на бор, но при всички тиквови култури тази чувствителност е силно изразена. Справянето с този проблем е много по-лесно от мерките при неблагоприятно време. Достатъчно е да се напръскат растенията с разтвор на борна киселина – 2-4 грама, предварително разтворена в малко топла вода и добавена към 10 литра. За преодоляване на дефицита се използват и течни комплексни торове, съдържащи бор.
Недостигът на йод в почвата може също да окаже влияние на плододаването на тиквичките. Този дефицит влияе пряко върху гниенето на завръзите и може да се запълни чрез пръскане на растенията с калиев йодид.
4. Недостиг на осветеност и проветряване
Една от често срещаните причини за гниене на завръзите е малкото разстояние между растенията. На външен вид те изглеждат добре, здрави са, но не могат да изхранят завръзите и те загиват. В този случай те се припокриват с листата си, проветряването и слънчевата осветеност са недостатъчни. Разстоянието между отделните растения трябва да бъде строго съобразено със сортовите особености. При необходимост част от старите листа, закриващи завръзите се премахват.
Тиквичките не бива да се засаждат в близост до други растения, които могат да бъдат причина за засенчване и да препятстват проветряването.
5. Сиво гниене
Сивото гниене е гъбично заболяване, което често напада тиквичките и унищожава завръзите. Решението е ограничаване на поливките и пръскане с фунгициди, съдържащи сяра. Препаратите трябва да имат кратък карантинен срок.
