Начало » Новини » Интервю
15.07.2019 г.

Земята ни е дадена назаем от нашите деца - ето защо правя no till земеделие!

Борислав Петков, земеделски производител от Лесово:
Земята ни е дадена назаем от нашите деца - ето защо правя no till земеделие!

sinor

Повече от 30 години земята в Лесово не е обработвана и когато преди 12 години Борислав Петков наема първите 700 декара, всички се чудят на експеримента му да започне земеделие върху типично необлагодетелстван район, където по южните склонове на Странджа местността е хълмиста, а самата почва е 9-та и 10-та категория. Дори преди 1989 г. основният поминък в Лесово е бил животновъдството, като зърно се е гледало само за фураж.

Петков обаче има стратегия, която постепенно се избистря и днес обработва 15 хиляди декара собствена и наета земя не само в Лесово, но и в съседни общини. А от четири години земеделието му изцяло е безорно (с no till-технологията), като изключение правят 2 400-те декара с биопроизводство, което в този регион се развива изключително добре.

Първите инвестиции в земя са още по времето, когато Петков е мениджър в голяма винена компания и отговаря за покупко-продажбата на земеделска земя. „За да не съм в конфликт на интереси, а и защото съпругата ми е от Елхово, реших за започна бизнеса в район, където компанията ни нямаше сделки. Единствената свободна земя беше на границата с Турция, в съседство с митницата“, разказва пред Синор.БГ Борислав Петков.

Как достига до идеята за no till-технологията

Първите две години били изключително тежки, защото инвестира без възвращаемост, за да разчиства площта и да подготвя земята за зърнопроизводство. Като всички по онова време и той започва с конвенционално земеделие, но от шестте години работа на полето три се оказват на загуба, а останалите – с минимална печалба, което го навежда на мисълта да търси иновативни решения.

„Още след първите години на конвенционално земеделие установих, че тези обработки на почвата унищожават и малкото й ценни качества, а в този регион не можем да си позволим безразборно торене с химически торове. Огромни минуси отчетох и от икономическа гледна точка, защото теренът е пресечен и разходите за оран бяха изключително високи“, посочва Петков. За разлика от равната Добруджа в хълмиста Странджа машините се трошат много по-често и всичко това допълнително товари разходите.

Борислав започва да търси алтернатива и я намира. „Интересът да правиш земеделие е в това да виждаш новите технологии, какво се прави навън от България и защо го правят. Помогнаха ми контактите, които имах, опита, получен от визитите ми в САЩ, Аржентина и Бразилия, където no till е изключително добре развито. Исках обаче да сравня с нашите географски ширини, затова с колеги неколкократно посетих Украйна и Молдова, където тази технология се практикува върху големи площи“.

След много четене и практически опит Петков прегръща философията на безорното земеделие, защото според него тя има бъдеще, особено с ползите, които дава за възстановяване на почвата – а тя е най-ценният актив за всеки земеделец.

Поема риска да приложи no till-технологията изцяло и изведнъж върху полетата

Малцина са фермерите, въвели no till-технологията веднага и на 100% във своите полета. Повечето от тях продължават с конвенционалното земеделие, като първоначално опитват върху 10-20% от стопанствата си. „Реших да рискувам с цялото стопанство, защото разбрах, че при по-слаба година бих се върнал към конвенционалното земеделие, а не исках да изневерявам на себе си“, разказва фермерът. Помага му и фактът, че първото му образование е агроном.

За да не се поддаде и да се върна към орното земеделие, ако нещата не потръгнат, веднага продава плуговете, а после и останалата техника. Днес той разполага само с две сеялки, торачки и комбайни, тъй като единствените обработки на земята са с тази техника.

Така през стопанската 2015 г.- 2016 г. Петков започва безорно земеделие върху 90 процента от площите си, останалите 10 на сто са с биологичните култури, където тази технология не може да се прилага.

Ползва консултантските услуги на един от най-големите специалисти в покривните култури американецът Стив Гроф, който обхожда терените и препоръчва точните покривни култури за съответните почви.

„За да прилагам тази технология, не мога автоматично да копирам чуждия бразилски или аржентински опит, защото има разлика в климата, надморската височина и редица други особености. Най-важното да се учиш изцяло от грешките си и да познаваш добре земята си – да избереш точната култура за полетата, така че да й помогнеш и ако земята е преоплътнена, да я направиш по-рохка с определена покривна култура“, обяснява фермерът.

С какви култури започва и колко време отнема подготовката на почвата

Задължително безорното земеделие като технология започва да се прилага след житни култури – ечемик, пшеница, тритикале, овес, защото това е най-добрият преход за почвата. След жътвата на житните култури се сеят покривни, които остават след себе си много хранителни вещества, а след това може да избирате между рапица, царевица, слънчоглед, грах или нахут. И ако почвата е преоплътнена, може да се ползва миксираща смес, подбрана от самия фермер. „Първите две години купувах такива смеси от САЩ, но впоследствие започнах да ги приготвям сам“, посочи Петков.

На практика покривната култура замества работата на плуга, като осигурява нужните микроелементи и живот в почвата. Когато една ряпа изгнива, нейната сърцевина се разгражда и оставя хранителни вещества за следващите култури. Основните съставки в разоплътняващата покривна култура са растения с дълбок корен като ряпа, рапица, репко, бял синап и др. С кореновата си система те разоплътняват почвата и я подхранват. Преди сеитбата на слънчогледа примерно се минава с тотален хербицид, унищожава се, каквото има като плевели отгоре, и директно се влиза със сеялките.

Първите две години сее слънчоглед и нахут, като резултатът е впечатляващ - с добиви, много близки до тези, получени при конвенционалното земеделие. „След като засях слънчогледа, нямах сили да отида да го видя. Обади ми се колега от съседно землище, който ми каза „ела да видиш какво си постигнал, моят слънчоглед не е такъв“.

Плюсовете на безорното земеделие

Когато обработвах земята с конвенционално земеделие, разходите при пшеницата без рентата достигаха между 90 и 110 лева за декар. В момента тези разходи не надхвърлят 50-55 лв. За Петков обаче не това е най-важното. „За мен големият плюс е, че ти остава време да изведеш опитите си, за да видя резултата от отглежданите тази година култури“, посочи още фермерът.

„Противник съм и на зимното торене, което така масово взе да се прилага през февруари. Според мен растението трябва да се храни, когато се е събудило, защото не съм чувал някой да яде, докато спи“, обяснява агрономът Петков. Вече четвърта година той наторява при събудено растение през март и се убеждава, че ефектът е много по-голям. Ползва и листно подхранване с органични торове или урея.

Въпреки неизбежните разходи покрай въвеждането на no till-технологията, свързани с покупката на техника, Петков отбелязва редица плюсове от прилагането й. „Най-главният е, че започнах да намалявам използването на минерални торове. За последните 4 години този разход се свива с по 6-7% годишно, а тази година ще ги намаля с около 10 на сто“, посочи фермерът. Причината е, че покривните култури увеличават хранителните вещества в почвата, което автоматично свива количеството на използваните торове.

Примерно, ако искаме да имаме мощна коренова система в горния слой, тогава сеем овес. Когато ни трябва разоплътняваща смес, слагаме ряпа или ръж. Когато искаме да почистим полето от плевели, ръжта също е правилното решение. Белият синап също чисти нематодите от полетата. Когато няма нематоди, няма да имаме и кореново гниене. „Лично аз се радвам, че влязох в земя, която не беше обработвана повече от 30 години и затова почти нямаше нематоди“, припомня си Петков.

Биологичният остатък, който остава след жътва и от покривните култури, води до натрупване на хумус в почвата и това е голямо предимство. Резултатът е, че това органично вещество се увеличава с 0,1 – 0,2% на година, което е равносилно на около 10-15 кг амониев нитрат. Колкото повече растителен остатък има, толкова по-добре за влагозапасяемостта на почвата и за нейните хранителни вещества.

При безорното земеделие силно се ограничават и разходите за обработки. Докато при конвенционалното земеделие още след жътвата нивите се нуждаят от няколко обработки преди сеитбата, Петков само жъне и сее. Торовнасянето се прави в реда заедно със сеитбата, защото такава е технологията със сеялката no till. „Не пипам земята нито с продълбочаване, нито с оран“, обясни още фермерът.

Годишно според тази технология се правят две сеитби на покривни култури – лятна и зимна. Веднага след жътвата това лято той ще засее покривни култури за наторяване на почвата, а напролет вече ще сее основните кулртури, след като е минал преди това с пестициди, така че плевелите да останат като биовещества за подхранване на почвата.

„Рисково е, когато жъна рапица като тази година и наесен трябва да засявам пшеница. Периодът юли-септември е много малък, за да се развие покривна култура, затова няма да го правя. Вместо това след рапицата ще мина с брана, която не прави обработка, а разпределя равномерно сламата и самосевката от рапицата, която е добър предшественик за пшеницата. Тя ще изкара наново и ще остави немалко хранителни вещества за пшеницата“, обясни още Петков.

Друго предимство на no till-технологията е, че с използването й плевелите намаляват значително, особено през последните 4 години, което свива рязко разходите за препарати за растителна защита. „Усилено се говори за премахването на глифозата като препарат, което от екологична гледна точка е чудесно, но ще бъде трудно тотално да се справим с плевелите“, обясни Петков. Затова и той се подготвя с някои експерименти, които прави на 3-4 полета с покривни култури. Целта е чрез някои от тях да тушира някои от икономически важните плевели за житните култури.

„Ако примерно успея да се освободя от дивия овес с покривна култура, ще бъде изключително добре. Това, че в пшеницата ще има великденче, не е застрашаващо нито за добива, нито в друг аспект. Целта е, когато глифозатът бъде спрян, да имам решение и технология да се продължи“, заключи земеделският производител.

Сред приоритетите на Петков е да върви към намаляване на химията в земеделието.

„Тази година голяма част от пшеницата ми не беше третирана с фунгицид и това се дължи на no till-технологията“, казва Борислав. Характерно за Лесово е, че около 250-260 дни в годината тук има порив на вятъра от 5-6 метра в секунда, затова и брашнестата мана не се появява. Ръжди имахме преди около 5 години, след което изчезнаха, а тази година се появиха само на посеви, които са около международния път към границата. Фермерът си го обяснява с преноса на тези заболявания с камионите, които влизат от Турция, защото в останалите полета далеч от главния път, останаха чисти и не се наложи пръскане.

Изключително предимство на no till-технологията е, че тя задържа и влажността в почвата. Именно затова и тази година Петков за първи път сее слънчоглед в самото Лесово – преди това е било в съседните общини, където почвата е по-добра.

Липсата на работна ръка също накланя везната към no till-технологията

При избора на тази технология Петков се е водил от още един фактор, а именно минимално да използва наемна работна ръка, защото в земеделието тя навсякъде е силно дефицитна. "Целогодишно на трудов договор сме четирима души плюс мен", казва фермарът. Само за жътвата временно наема няколко души за по 2-3 месеца. Подобно на всички земеделски производители от Елховско, и Петков управлява сам техниката си при жътва и сеитба. Машините са скъпи и ако липсва подготвен механизатор, няма как без инциденти да прибереш реколтата, а всеки фермер купува голяма част от техниката на лизинг.

Новата технология има и последователи

"Когато посещавахме no till-полетата в Украйна, много колеги, занимаващи се с конвенционално земеделие, проявиха интерес", обяснява Петков. Днес немалка част от тях също развиват безорното земеделие на част от полетата си. Пример в това отношение са Ангел Вукодинов от Съединение, Светослав Русалов от пловдивското село Труд, Йосиф Делгянски от Раковски и др. Повечето от тях като членове на управителните съвети на браншовите организации в земеделието имат възможност да споделят чужд опит с колеги от различни краища на света. Затова и Синор.БГ ще организира срещи с фермери от страната, които искат да споделят опита и практиката си в иновативното земеделие.

Материалът подготви: Екатерина Стоилова

Земята ни е дадена назаем от нашите деца - ето защо правя no till земеделие!
11690

Последни материали
Виж
Предложение общините да ползват част от приходите от подоходния данък
Децентрализация в бюджета за 2020 г., предлагат икономисти
Решения на Министерския съвет
Кабинетът одобри още 28 млн. лв. за ДДС по общинските проекти от селската програма
Решения на Министерския съвет
Над 1,2 милиона души с пенсия до 363 лв. ще получат за Коледа надбавка от 40 лева
След дъждовете
Нови акции по залесяване в Югозападна България
За първи път - в Синор.бг
Агроведомството е готово с новите мерки за „зелената архитектура“, по която ще вървят субсидиите до 2027 г.
Петя Ставрева е преизбрана за председател на партията
Обединените земеделци - с програма за възраждане на българските села
Свързани материали
Виж
Да направиш от пясъка градина за 4 години
Само 40 лева излиза себестойността при слънчогледа с безорна технология
Порожанов: Проектите за иновации ще стигнат таван от 1 млн. евро
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам