Докато при зеленчуците, отглеждани на полето, субсидиите по обвързаната подкрепа все пак са довели до ръст в производството през последните 4 години, то при оранжерийните култури стопаните почти не са увеличили количествата, което се дължи основно на дивата конкуренция от съседните държави, срещу която родните градинари почти нямат защита. Именно затова и оранжерийната ни продукция я няма никаква по пазарите.
Последните данни на министерството на земеделието за увеличението на площите в резултат на обвързаната подкрепа сочат, че за последните 4 години площите с оранжерийни домати са се увеличили едва с 500 декара, докато отглежданите на полето домати са нараснали двойно. Ако през 2016 г. доматите в оранжерии са били едва върху 3 550 дка, то четири години по-късно през 2018 г. площите са едва 4 050 дка. При доматите, отглеждани на полето, обаче данните са различни – преди 4 години площите са били 24 280 дка, а миналата година – вече 49 610 дка.
В статистиката на ведомството не са дадени данни за производството на домати в тонове, както и за количествата, преработени от консервните фабрики, за да имаме пълна представа доколко евросубисдиите влияят положително върху пазара на плодове и зеленчуци.
Но да погледнем към останалите плодове и зеленчуци, при които според агроведомството имало устойчив растеж. Най-интересна е картинката при картофите, където след разобличаването на схемите с фалшивото производство през 2017 г., през миналата година има спад. И ако през 2017 г. за субсидиране са заявени цели 123 840 дка, то през миналата година площите падат на 82 620, което е дори под данните за 2016 г., когато заявените декари са били 93 200.
Намаление се отчита и при морковите. Ако през 2017 г. площите с този зеленчук са били 14 440 дка, то през миналата година падат на 10 650 дка. Ще отбележим, че морковите се оказват най-предпочитания от земеделците зеленчук, тъй като през 2016 и 2017 г. площи са били съответно 4 040 дка и 8 560 дка.
Странен ръст се отбелязва и при краставиците, произвеждани на полето. Ако през 2016 г. в страната са заявени за подпомагане само 810 декара, то през миналата година площите са вече 14 250 дка.
По-реални са данните при плодовете, където нарасналите площи не могат да се манипулират, за да се получават субсидии за недействително производство. Най-масовият плод ябълката през 2016 г. е бил върху заявени площи за подпомагане от 31 540 декара. Четири години по-късно площите са 32 270 дка.
Лек ръст имаме и при прасковите и кайсиите. Първите са увеличили площите си от 23 170 дка на 28 740 дка, а вторите – от 27 300 на 28 200 дка.
Най-голям е ръстът при сливите, където от 57 540 дка през 2016 г. площите през 2018 г. на нараснали на 83 060 дка.
