Свалянето на ДДС не е задължително винаги да доведе до спад в цената на съответната стока и въпреки че звучи добре, може да доведе до различни неочаквани проблеми, посочват от Българско либертарианско общество (БЛО). От организацията, която защитава идеите за индивидуална свобода, правото на живот и собственост, свободна инициатива и по-малко намеса от страна на държавата, добавят, че дали цената на стоката ще спадне зависи от конкретните условия в сектора – дали има достатъчно високо ниво на конкуренция и ниско ниво на държавна намеса/регулация. Ако тези условия не са на лице, свалянето на ДДС може и да не доведе до по-евтини стоки, поради недостатъчна гъвкавост в сектора.
От организацията смятат, че диференцирането на ДДС за различни категории стоки (например храни) и особено за строго конкретни стоки (като хляб) създава рискове от измами и пазарни изкривявания. Въвеждането на диференцирани ставки само за конкретни стоки създава стимул за търговците и производителите на всички сходни стоки да мамят в своето счетоводство и да отчитат, че произвеждат стоката, която се ползва с данъчна привилегия, вместо реалната. Увеличава се и корупционният риск в следствие на подобни практики. Това би могло да доведе до сериозни пазарни изкривявания.
От БЛО са убедени, че рискът от гореизброените проблеми може да се минимизира, ако ДДС се диференцира за цели сектори вместо само за конкретни стоки. Например, да се въведе диференцирано ДДС за целия хранителен сектор, а не само за хляба. По този начин поне в рамките на този сектор всички стоки ще се облагат с равни ставки и съответно стимулите и възможностите за осъществяване на данъчни измами са по-ниски.
Най-добрият вариант обаче е да се намали основната ставка на ДДС за всички стоки. Така ползите за производители, търговци и потребители биха били най-значителни. В България имаме възможност да свалим ДДС до 15% - минималното в ЕС. Това със сигурност би имало по-сериозен позитивен макроикономически ефект, отколкото свалянето на ставките само върху една конкретна стока или дори цяла категория стоки, подчертават от организацията. Диференцираното ДДС облагодетелства диспропорционално тези потребители, които харчат сравнително най-много за съответната стока/категория стоки, при цялостно сваляне на ДДС няма такъв ефект.
Изследване на Международния валутен фонд сочи, че при диференциране на ДДС само около 30% от ефекта стига до крайния потребител. При сваляне на основната ставка обаче крайният потребител реализира 100% от потенциалните спестявания.
По-ниска основна ставка по ДДС би било и далеч по-привлекателно за чуждестранни инвеститори. Това е така, защото при диференцираното ДДС може да се таргетират сектори, които така или иначе вече са достатъчно наситени с търговци/производители и няма място за нови и освен това би създало съмнения за липса на неутралност в данъчната политика на държавата, ако изглежда, че диференцирането на данъчната ставка е в резултат на политически връзки на определени бизнеси. Привличането на повече чужди инвеститори от своя страна би могло да стимулира създаването на повече работни места в страната и да доведе до по-бърз ръст на доходите в дългосрочен план.
От фискална гледна точка сега е най-добрият момент за сваляне на ДДС, защото хазната все още е в добро финансово здраве. В момента излизаме от пика на настоящия икономически цикъл и държавните финанси все още се радват на редовни излишъци от данъчни приходи. Такава ситуация е идеална за съкращаване на данъци, защото отрицателният ефект върху държавните финанси няма да е толкова осезаем и може много по-лесно да се компенсира със спестявания.
